Артериалната хипертония (AH) е едно от най – често срещаните заболявания, свързани с увеличена честота за сърдечна недостатъчност и е независим рисков фактор за предсърдно мъждене (ПМ) чрез пподължителни структурни и функционални промени в лявото предсърдие (ЛП) (9,11). Установено е, че АХ води до левокамерна (ЛК) дисфункция, дори при запазна фракция на изтластване (ФИ). Скорошни проучвания показаха, че диастолната дисфункция на ЛК и дилатираното ЛП се свързват с миокардна дисфункция. Ехокардиографията е най - разпространения неинвазивен метод за оценка на левопредсърдна функция. Оценката на левопредсърдната функция се осъществява чрез измерване обемите на ЛП с двуразмерна ехокардиография. Допълнително ЛП се оценява чрез Доплерово изследване на трансмитралния кръвоток и кръвотока през белодробните вени. Неотдавна се въведоха и нови методи за оценка на миокардната деформация (strain) – тъканнa доплер ехокардиография и spackle tracking. При тъканния доплер има някои ограничения като неоптимална възпроизводимост и ъгъл – зависима неточност. За преодоляване на тези ограничения в количественото определяне на левопредсърдната функция е предложено използването на spackle tracking ехокардиографията (STE). Тази техника е базирана не на Доплер, а на 2D ехокардиографията. Тя е ъгъл – независима, като позволява с едно измерване да се оцени както глобалния, така и регионалния стрейн. При асимптомни пациенти с нелекувана хипертония и със запазена систолна и диастолна функция на ЛК се установява намален стрейн на ЛП (въпреки нормалните размери на кухината му), дължащо се на субклинично миокардно увреждане (3).