Публикация

Инконтиненция се лекува с гимнастика, лекарства или операция според вида

Лечението на уринната инконтиненция зависи от типа й, от сериозността на проблема и причината за възникването му.


Уринарната инконтиненция се характеризира с невъзможност да се контролира уринирането и неволево изпускане на урина. Тя е често срещан симптом, който се наблюдава при голям брой състояния и заболявания и при двата пола.

Два пъти по-често се среща при жени.

Според проучване 2005-2006 NHANES инконтиненцията при жените расте с напредването на възрастта

  • 6.9% - 20-39 г.
  • 17.2 % - 40-59 г.
  • 23.3 %- 60-79 г.
  • Над 31.7 %- над 80 г.

При жени под 65 г. най-често се наблюдава стрес инконтиненция, а над 65 г. - императивна .

В зависимост от причините за поява, уринарната инконтиненция бива следните видове:

Стрес инконтиненция – характеризира се с изпускане на малки количества урина при кашляне, кихане, смях, вдигане на тежки предмети. Обикновено се проявява:

  •      при жени при бременност, след раждане, менопауза, хистеректомия, поради отслабване на мускулите и фасциите на тазовото дъно.
  •    при мъже след простатекмия.

Преливна инконтиненция – възниква при препълване на пикочния мехур и смутена функция на детрузора и мускулите на уретрата, поради:

  •      невропатия вследствие на захарен диабет
  •       вследствие лечение с някои медикаменти (антихолинергици)
  •        травми на гръбначния стълб
  •    обем заемащи процеси – туморни образувания, доброкачествена простатна хиперплазия

Функционална инконтиненция – при нея не се установяват патологични анатомични промени в пикочо-отделителната система. Увредена е неврологичната компонента, чрез която се осъществява контрол върху отделителните функции. Наблюдава се при:

  •    тежки форми на депресия
  •   деменция
  •   психични заболявания.

Императивна инконтиненция (при свръхактивен пикочен мехур) – характеризира се с поява на внезапни и силни позиви за уриниране, които се развиват в рамките на секунди при прием на малко количество течност, кафе, чуване на шум от ромоляща вода.

Смесена инконтиненция – възниква при комбинация от няколко типа инконтиненция. Проявява се например при наличие на инфекция в комбинация с прием на някои медикаменти (антидепресанти, диуретици, транквилизатори) или напитки (кафе, алкохол, газирани напитки, прием на повече течности).

 Инфекциите на пикочо-отделителната система се изразяват с чести позиви за уриниране и/или императивна инконтиненция. Възпалението на пикочния мехур води до неконтролируеми контракции, а ендотоксин, произвеждан от бактериалната клетка, има ефект на алфа блокер, който може да предизвика инконтиненция. При жените в менопауза тези ефекти се срещат по-често. При цистит може да е по-изразена императивната инконтиненция в сравнение с болката. Урокултурата може да се счита за сигнификатна и при микробно число под 10 на 5 при жени в менопауза.

Диагнозата уринарна инконтиненция се базира на описаните оплаквания, анамнезата за някои заболявания, данни за терапия с някои медикаменти и други, както и обстоен преглед на абдоминалните и урогениталните органи, при необходимост и неврологичен статус. Допълнителна информация дава още лабораторният анализ на кръвта и урината. Специални изследвания са стрес тест – пациентът кашля по време на преглед за оценка изтичането на урина, измерването на остатъчна урина чрез ултразвук, уродинамични изследвания – оценяват промяната в налягането в пикочния мехур, цистография – оценяване на състоянието на уринарния тракт чрез изпълването му с рентген-контрастна материя, цистоскопия – оглед на пикочния канал и пикочния мехур.

Лечението на уринната инконтиненция зависи от типа й, от сериозността на проблема и причината за възникването му. Основните типове на лечение са: физикални, медикаментозни и хирургични.

Метод за преодоляване на симптоматиката са упражненията за мускулите на тазовото дъно. Т.нар. Кегелови упражнения.

В зависимост от типа на инконтиненцията лекарят може да предпише различни медикаменти. Така естрогеновите препарати стимулират алфа рецептори в детрузора и сфинктера на уретрата, подобряват кръвонапълването в подлигавичното венозно сплетение, както и поддържат тонуса на мускулите на тазовото дъно, което е от помощ при стрес инконтиненцията.

Средство на пръв избор за лечение на синдром на свръхактивен пикочен мехур са т. нар. антимускаринови препарати, както и антидепресанти, калциеви антагонисти. Инжектирането на botulinum toxin type A (Botox) в детрузорния мускул по време на цистоскопия като терапевтичен метод при липса на ефект от медикаментозно лечение.

При преливната инконтиненция – обратно, необходимо е стимулиране на детрузора и разхлабване на сфинктера на уретрата чрез алфа блокери и холиномиметици.

Хирургичното лечение включва слингови операции, поставяна на изкуствен сфинктер, инжектирането на изкуствени материали около уретрата.

Коментари