Публикация

Как да забавим износването на ставите

Как да забавим износването на ставите

Най-доброто лечение за артрозната болест е нейната профилактика, което включва умерен двигателен режим, избягване на залежаването, намаляване на телесното тегло, използването на така наречените хондропротектори


Д-р Стоян Иванов, ортопед-травматолог в МЦ „Клиника нова“, Варна

Износването на ставите, известно още като артроза или остеоартрит, представлява дегенеративно заболяване, което възниква в резултат на механично несъответствие между натоварването на съответната става - било поради натиск, вибрации, триене, травми - и способността на хрущялната тъкан да понася тези натоварвания.

С напредване на заболяването хрущялът постепенно изтънява, омеква, помътнява, губи своя специфичен блясък, получават се пукнатини в него и той загубва функцията на амортисьор, понасящ вибрациите. Този процес напредва бавно, постепенно, незабележимо, тъй като в хрущялната тъкан няма нервни окончания и в началото на износването на ставите няма болка и ограничаване на движенията.

При разрушаването на ставния хрущял триенето се предава на костта, разположена под него, /субхондрална кост/, която е богато инервирана и оттам произтичат и силните болки, характерни за вече напредналия процес. Образуват се остеофити или шипове, както и дегенеративни кистички в костта. Артрозата засяга и синовиалната мембрана, което предизвиква излив в ставата, оток. Тя се деформира и се ограничават силно движенията й.


Артрозата е най-честото хронично заболяване на опорно-двигателния апарат. Причините за възникването й могат да бъдат най-разнообразни. Идиопатични, неизвестни причини, които водят до възникване на заболяването или пък вторична артроза, като износването на хрущяла възниква вследствие на различни травматични увреди на ставните повърхности, на вродени, възпалителни, ендокринни заболявания и други.

Картината е различна според възрастта. Преди 50-годишна възраст по-често са засегнати мъжете поради по-високия процент травматизъм, а след 55-годишна възраст - жените. Най-често се засягат ставите в областта на гръбначния стълб и коленете /гонартроза/ и тазобедрените стави /коксартроза/. Това най-често се обяснява с тежестта на тялото, която ставите понасят. При коленните и тазобедрените това е симетрично, тоест засяга и двете стави. Ставите на ръката се засягат значително по-рядко, тъй като те са висящи и не са механично обременени от тежестта на тялото.


Необходимо е да се потърси навременна лекарска помощ когато пациентът изпитва болка, скованост в ставите и костите, има загуба на движения, подуване на ставите. За намаляването на честотата на заболяването значение има разнообразното и пълноценно хранене, избягването на преяждане, водещо до повишаване на телесното тегло и оттам - повишен натиск върху ставите. Трябва да се отбележи, че колкото е по-напреднала възрастта, толкова способността за производство на хиалуронова киселина, чрез която се храни хрущялната тъкан в ставите, намалява.

Най-доброто лечение за артрозната болест е нейната профилактика, което включва умерен двигателен режим, избягване на залежаването, намаляване на телесното тегло, използването на така наречените хондропротектори. Хондропротекторите са средства, които подпомагат храненето на ставата. Те забавят и възрастовите изменения и повлияват положително връзковия апарат на ставите, които също претърпяват дегенеративни изменения.

Ползотворен ефект има от прилагането на качествен хондропротектор какъвто е „Хондросейф“. Той представлява богат комплекс, съдържащ основните хондропротективни субстанции, необходими за възстановяване на хрущялната тъкан, а също притежава изразен антиоксидативен ефект и повлиява остеопоротичните процеси в костта, съпътстващи развитието на артрозни промени.

Хондропротективните препарати могат да се използват както за лечение, така и за профилактика. Необходимо е да има натрупване в организма, за да се постигне желаният ефект. Затова процесът е продължителен, бавен. Точно поради тази причина те се прилагат в изпитани схеми по два или три двумесечни курса годишно, за да може да се създаде необходимият субстрат за възстановяване на хрущялната тъкан.

При остра и силна болка желателно е да има щадящ режим, но трябва дебело да се подчертае, че обездвижването намалява кръвооросяването, а оттам и количеството хранителни вещества, достигащи до ставата, намаляват растежните фактори в плазмата и се забавя възстановинтелният процес в тъканите. Оттам хрущялът страда. Обратно - при свръхнатоварване хрущялът отново не получава достатъчно хранителни вещества. Както обездвижването, така и свръхнатоварването са еднакво вредни за хрущялната тъкан.


Необходимо е да се търси златната среда, да има умерено физическо натоварване, съобразено и с общото състояние на организма. От спортовете, като най-полезен за превенция на износването на хрущяла се смята плуването, препоръчва се и колоездене, но не силно натоварващо, а в умерена степен.



Коментари

3 юли 2016 21:25

Благодаря Ви за отговора.

Здравейте, латералният епикондилит спада към група заболявания наречени ентезопатии. За ефективното консервативно лечение освен кортикостероид ( най- много до 3 апликации, добре поставени за да не хронифицират оплакванията) може да се опита прилагането на РRP- обогатена на тромбоцити кръвна плазма или ортотрипсията. Когато тези методи на консервативно лечение са неуспешни, което се случва под 1% се пристъпва към оперативно лечение.

21 юни 2016 08:23

Здравейте,във връзка със статията искам да попитам,има ли лечение на латералния епикондилит. Страдам от него от година и половина,слагани са ми инжекции с дипрофос,от който болките спират и след известно време пак започват.Ходих и на физиотерапия,но според мен не ми помогна.Само да добавя,че работата ми е свързана с тежко физическо натоварване.