Психологът работи с детето в нас
07.06
ДКЦ Асцендент
ДКЦ Асцендент
Лечебно заведение
Психологът работи с детето в нас

Психологът работи с детето в нас

Марина Кунчева е завършила Психология в СУ „Св. Климент Охридски” и специализира „Клинична психология- психоаналитична перспектива” в НБУ. Има едногодишни стажове в УБ „Лозенец” и Клиника „Психиатрия“ към ВМА София. В работата си се опира основно на психоаналитичното разбиране за човека.

            Каква е нагласата на българите към търсенето на психологическа подкрепа?

В последните години се забелязва трайна промяна в нагласите на българите, като за все по-голяма част от нас да посетиш психолог в труден момент от живота си, е зряло и отговорно. Започваме все повече да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и благополучие и да полагаме грижа и за вътрешния си свят.

Какви пациенти най-често търсят психолог?

Различни, но между всички тях има нещо общо. Това е наличието на психично страдание, което сериозно надвишава способността на пациента да се справи сам. Накратко, когато човек вземе решението да потърси професионална психологическа подкрепа, обикновено страданието значително надвишава срама, страха и нежеланието да „довери“ болката си на друг.

Какви са най-честите причини, поради които хората се обръщат към психолог?

Повечето пациенти идват в момент, в който си дава сметка, че нещо не е наред, нещо някъде бъркат, не разбират себе си достатъчно добре и не могат да се справят сами. Често повод за посещението е някаква случка от реалността – например конфликт със значим друг, раздяла или загуба на близък, трудности в отглеждането на дете, професионални затруднения… Зад тези конкретни поводи обикновено се крият други, по-дълбоки и недостъпни причини, които намират своето място в една дългосрочна работа. Също така, в много случаи, пациентите идват с конкретен симптом, например задух, прилошавания, паника, натрапливи мисли, безсъние и кошмари, главоболие, апатия, проблеми с храненето, сексуални смущения и други. Те съпровождат, а понякога и „маскират“ страданието. Например, пациент разказва – „От няколко месеца непрекъснато ме свива стомаха. Лекарите казват, че нищо ми няма. Не разбирам какво се случва с мен!“. По-натам в разказа се оказва, че той е пред развод с жената, която обича и казва – „Каквото е писано, ще се случи“, като по този начин не допуска чувствата на тревога и яд до себе си.

Ние сме там, за да посрещнем объркването и тревогата. Психологът слуша и търси причините, които се крият зад конкретния повод, зад конкретния симптом. Нашата роля е да насърчим процеса на осъзнаване и промяна и заедно с пациента работим в посока на това той да постигне по-удовлетворителни отношения и щастлив живот, така, както реалността позволява.

Интервюто продължата в сайта на ДКЦ Асцендент.

Реклама

Мнения