Публикация

Психологът работи с детето в нас

Психологът работи с детето в нас

Какви са най-честите причини, поради които хората се обръщат към психолог, променят ли се нагласите на българите и пораства ли детето в нас, прочетете в интервюто с Марина Кунчева, психолог в ДКЦ Асцендент.


Каква е нагласата на българите към търсенето на психологическа подкрепа?

В последните години се забелязва трайна промяна в нагласите на българите, като за все по-голяма част от нас да посетиш психолог в труден момент от живота си, е зряло и отговорно. Започваме все повече да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и благополучие и да полагаме грижа и за вътрешния си свят.

Какви пациенти най-често търсят психолог?

Различни, но между всички тях има нещо общо. Това е наличието на психично страдание, което сериозно надвишава способността на пациента да се справи сам. Накратко, когато човек вземе решението да потърси професионална психологическа подкрепа, обикновено страданието значително надвишава срама, страха и нежеланието да „довери“ болката си на друг.

Какви са най-честите причини, поради които хората се обръщат към психолог?

Повечето пациенти идват в момент, в който си дава сметка, че нещо не е наред, нещо някъде бъркат, не разбират себе си достатъчно добре и не могат да се справят сами. Често повод за посещението е някаква случка от реалността – например конфликт със значим друг, раздяла или загуба на близък, трудности в отглеждането на дете, професионални затруднения… Зад тези конкретни поводи обикновено се крият други, по-дълбоки и недостъпни причини, които намират своето място в една дългосрочна работа. Също така, в много случаи, пациентите идват с конкретен симптом, например задух, прилошавания, паника, натрапливи мисли, безсъние и кошмари, главоболие, апатия, проблеми с храненето, сексуални смущения и други. Те съпровождат, а понякога и „маскират“ страданието. Например, пациент разказва – „От няколко месеца непрекъснато ме свива стомаха. Лекарите казват, че нищо ми няма. Не разбирам какво се случва с мен!“. По-натам в разказа се оказва, че той е пред развод с жената, която обича и казва – „Каквото е писано, ще се случи“, като по този начин не допуска чувствата на тревога и яд до себе си.

Ние сме там, за да посрещнем объркването и тревогата. Психологът слуша и търси причините, които се крият зад конкретния повод, зад конкретния симптом. Нашата роля е да насърчим процеса на осъзнаване и промяна и заедно с пациента работим в посока на това той да постигне по-удовлетворителни отношения и щастлив живот, така, както реалността позволява.

Маскиране на психологическите проблеми
Тези симптоми, за които говорите, те ли са най-честите проблеми на човека днес?

Да, определено се наблюдава бум на тревожните и депресивни симптоми. Паническите пристъпи, чувството за безнадеждност, липсата на цел, смисъл и удовлетворение, а също отчуждението и неспособността да се довериш, да изградиш дълбоки и лични отношения с друг, карат все повече хора да търсят професионална подкрепа. Но искам да наблегна и на още нещо – често проблемите „днес“, са и проблемите от „вчера“, „тогава“. Коренът на голяма част от психичните проблеми е далеч назад в годините и неслучайно историята на живота има своето място в работата с възрастния. Работата с възрастния е работа с несъзнаваното, а то е сбор от представи, отразяващи раннодетския опит, добре скрити от съзнанието. Тези несъзнавани представи се проявяват в реалността под най-различни форми и са тясно свързани с най-дълбоките ни нужди, желания, емоции… Това „вътрешно дете“ може да се прояви чрез креативност, творчество, авантюризъм, удоволствие и любопитство към света, или обратно- чрез неувереност, инат, тревога, дълбока емоционална болка… В работата с възрастния ние често работим с „вътрешното дете“ – това малко дете, което се е възхищавало на възрастните, но е срещало подигравка, а днес гледа с насмешка на другите, това дете, което често се е чувствало не достатъчно обичано, а днес като майка обгрижва до крайност децата си, това дете, което в тревогата си се е «вцепенявало» или обратно- ставало е агресивно, а днес тази детска реакция се намесва в подредения му живот на професионалист неочаквано и обърква всичко, това дете, което е търсило обич до полуда в очите на родителите си, а днес е сложило маската на „кариерист“ или „непукист“… Разбирате ли, опитваме се да разберем как този човек е станал това, което е и защо среща точно тези трудности. А оттук започва и дългият и труден път на промяната.

Как протичат срещите с психолог?

На първо място те се случват в пространство, което пациентът чувства сигурно и спокойно, така че да е свободен да говори за нещата, които го вълнуват. Това е среща със себе си и с другия. Дългосрочната работа с психолог е един вид машина на времето, където ту си себе си, ту се виждаш като малък, ту фантазираш за бъдещето… „Там и тогава“ и „тук и сега“ непрекъснато се преплитат. Разплита се кълбото от смисли, спомени, мисли, емоции, но в него се вграждат нишките на нов смисъл, за да се изтъче по-дълбоко и истинско разбиране за себе си. Усещането е за проглеждане, наместване, промяна.

Коментари