Д-р Кристина Милкова, дерматовенеролог в ДКЦ "Вита", дерматолог за соларния дерматит, слънчевата уртикария и други фотодерматози

Фотодерматозите са заболявания и увреждания на кожата, причинени от ултравиолетовите лъчи или видимата светлина. Те възникват и протичат остро, хронично или рецидивиращо при нормална или променена фоточувствителност (вродена или придобита), след краткотрайна или продължителна слънчева експозиция.

Фотодерматозите се класифицират в пет групи според механизма си на възникване.

·                    Фототравматични дерматози - остри и хронични:

Най-често срещаната остра фототравматична дерматоза е слънчевият дерматит. УВ-В лъчите причиняват еритем, който се проявява след 2 до 6 часа, достига максимума си на 24÷36 час и изчезва на 72÷120 час. Последва се от пигментация, която е с различен интензитет в зависимост от фототипа на кожата, класифициращ се в 6 групи според конституционалната пигментация, реакцията след слънчево облъчване с продължителност около един час и според степента на добитата факултативна пигментация (след редовно слънчево облъчване в продължение на две седмици).

Тип кожа

Конституционална пигментация

След излагане на слънце

Факултативна пигментация

I тип

Млечно бяла

Винаги изгаря

Никога не пигментира

II тип

Бяла

Винаги изгаря

Слабо пигментира

III тип

Бяла

Понякога изгаря

Умерено пигментира

IV тип

Матова

Рядко изгаря

Силно пигментира

V тип

Мургава

Не изгаря

Силно пигментира

VI тип

Много черна

Никога не изгаря

Много силно пигментира

Слънчевият дерматит се проявява след няколко часов скрит период. Протича с парене и болка, при по-тежките случаи главоболие, повръщане и разтрисане. Наблюдава се зачервяване с различна интензивност, рядко с наличие на мехури при хора с нормална фотореактивност. Продължителността на зачервяването е от няколко часа до няколко дни. Последва се от пигментация, която бива два вида:

·        Ранна пигментация - резултат от окислителни процеси в меланиновия цикъл. Меланинът защитава кожата от предозирано УВ облъчване. По тази причина ранната пигментация се счита като биологична адаптивна реакция и продължава няколко часа.

·        Късна пигментация - проявява се няколко дни след слънчевото облъчване.

Профилактиката на соларния дерматит изисква използване на лосиони и млека с висок слънцезащитен фактор на всеки 2-3 часа, както и избягване излагането на слънце в часовете между 11 и 15 часа.

 ·                    Генетични и метаболитни фотодерматози :

Към тях спадат порфирията, пелаграта, пелагроидът и ксеродерма пигментозум.

Ксеодерма пигментозум е рядък генетичен дефект, резултат от ДНК репарационни процеси. Унаследява се автозомно - рецесивно и се характеризира със силна фоточувствителност, особено към ултравиолетова светлина. Кожата в експонираните участъци се възстановява трудно.

Тя е суха, пигментира се, налично е ранно кожно стареене и развитие на малигнени тумори. Лечението цели предпазване от излагането на слънце, защитно облекло, шапки и очила, ползване на силни фотопротектори, вкл. на устните, ушите, шията, деколтето и ръцете. Необходимо е регулярно посещение при дерматолог с цел ранното установяване и лечение на наличните малигнени образувания. 

 ·                    Фототоксични и фотоалергични дерматози

Към тази група спадат фототоксичният и фотоалергичният дерматити, актиноретикулоидът и слънчевата уртикария.

Актиноретикулоид (хроничен фотодерматит): представлява хронична фотодерматоза, причинаваща се от УВ лъчите и по-рядко от видимата светлина. Засяга възрастни мъже и протича тежко с обрив по откритите и покритите с леки дрехи части на тялото. Хистопатологично може да показва псевдолимфомна картина. Етиологията не е напълно изяснена. Налични са два основни момента:

·        Алергичен терен, който се представя от дерматит (екзема), причинена от синтетични или натурални фотосенсибилизатори.

·        Ролята на слънчевата светлина – актиноретикулоидът може да се възпроизведе върху всяко кожно поле, без присъствие на екзогенен фотосенсибилизатор, под влияние на УВ-В, УВ-А и по-рядко УВ-В, УВ-А и късия спектър на видимата светлина. Допуска се патогенетична роля на ендогенен фотоалерген, който се формира под влияние на фотооскидационни процеси самостоятелно или с участието на екзогенни субстанции.

Актиноретикулоидът е рядка дерматоза, наблюдаваща се при възрастни ( 40÷60 год.) или стари мъже, които прекарват дълго време на открито. Промените се развиват по откритите части на тялото: лице, скалп, задната и страничните части на шията, горната част на гърдите, външните части на предмишниците и гърба на дланите. Първоначално обривът наподобява екзема с ливиден оттенък, в последствие се оформят добре очертани и сливащи се папули. Постепенно се обхващат и закритите части на тялото, а по-късно може да се развие и еритродермия. Най-силно изразени са промените по лицето, които постепенно придобиват псевдолимфомен характер. Космите на веждите и капилициума се начупват, разреждат се или се загубват.

Лечението включва силни фотопротектори, защитно облекло, локални и системни кортикостероиди, Азатиоприн и дори Циклоспорин А. PUVA терапията може да даде задоволителни резултати.

Слънчевата уртикария възниква под влияние на облъчване с УВ-В (290÷320 nm), УВ-А ( 320÷420nm.), видимата светлина, най-често от комбинацията от УВ-А и видимата светлина. Засяга фотоекспонираните области, всяка възраст и пол. Характеризира се с бърза поява на зачервяване и сърбящи уртики. Необходимата за проявата й минимална експозиция е от 30 сек. до 3 мин. и представлява ранен тип алергична реакция с продължителност до 2-3 часа. Възможни са и общи анафилактични прояви. Наред с първичната, съществува и вторична (симптоматична) соларна уртикария, която е резултат на сенсибилизация към медикаменти, други фотосенсибилизатори или придружава други заболявания (системен лупус).

Често срещани фотосенсибилизатори:

·        Лекарства – тетрациклинови антибиотици, сулфонамиди, барбитурати, някои антиаритмични средства, антидепресанти, фенотиазини, налидискова киселина, Изотретиноин (Роакутан), псоралени, хормонални контрацептиви.

·        Растения - жълт кантарион, смокиня, див магданоз, моркови, лайм и лимон.

·        Други - парфюми, съдържащи бергамотово масло, ароматизатори, някои оцветители, дезинфектанти, антибактериални сапуни.

Интересен е фактът, че лицето и гърбът на дланите най-често остават незасегнати поради хроничното им излагане на слънце. Поради тази причина за лечение на слънчевата уртикария се препоръчва фотодесенсибилизираща терапия или постепенно излагане на слънце с цел увеличаване дебелината на епидермиса и обща десенсибилизация на организма. За лечение се прилагат още антихистамини, плазмафереза и интравенозен имуноглобулин.

 ·                    Идиопатичнни фотодерматози

·        Светлинна полиморфна дерматоза (СПД): Често срещано заболяване, възникващо под влияние на УВ радиацията и протичащо със сърбящи еритемо-папули, плаки или везикули по откритите части на тялото. Среща се през годишните сезони със силно слънцегреене. Етиологична роля играят вълни от няколко дължини. Понякога се развива след предшестващ алергичен дерматит. СПД протича по механизмите на забавения тип алергични реакции. Предполага се, че се индуцира от ендогенен фентиколор, подобен на антиген. По-често се засягат лица със светла кожа и жени до 30 год. възраст. Появява се през пролетта, персистира интермитентно през лятото и заглъхва през есента. Среща се много по-често, отколкото се диагностицира. Възможна е появата му през зимните сезони под влияние на отразена от снега слънчева светлина.

Най-често обривите се появяват от 15 мин. до няколко часа след излагане на слънце, по-рядко след латентен период от няколко дни до седмици. Обривът е симетричен, сърбящ и се представя от еритемни или с цвета на останалата кожа папули, плаки или везикули, които са единично разположени, групирани или сливащи се. Изключително рядко налични са само зачервяване и сърбеж. Тези промени се наблюдават върху откритата или закрита с леки дрехи кожа. Засягат се носа, скулите, брадата, външната част на хеликса, страничните и задни части на шията, горните части на торса, мишниците. След отзвучаване на обривите не остават белези. Лечението включва избягване излагането на слънце, ползване на силни фотопротектори, при по-тежките форми - синтетични антималарици, бета-каротен, витамин РР.

Десенсибилизация - постепенно закаляване посредством фракционирано слънчево облъчване, PUVA-терапия 2-3 пъти седмично, няколко седмици преди излагане на слънце.

·        Hydroa vacciniformia (summer eruption): Рядка хронично-рецидивираща фотодерматоза, характерна за детската възраст. Патогенезата не е уточнена. Подозира се функционален дефицит на ензима цинуреаза, който участва в обмяната на витамин РР. УВ-А лъчите се смятат за отключващи патогенетичните механизми на заболяването. Тази фотодерматоза възниква при момчета преди 10 год. възраст. Промените са по откритите части на тялото: нос, бузи, уши, гърба на ръцете и предмишниците. Развиват се след излагане на слънчева светлина и имат цикличен ход. Върху еритемна кожа се появяват мехури, които са отделно стоящи или сливащи се. Съдържанието им е мътно, а понякога и хеморагично. В еволюция мехурите се умбилицират и засъхват във вид на крусти. След 10-15 дни крустите отпадат и под тях се откриват розови вариолоформени цикатрикси, които по-късно побеляват. Паралелно може да се развият хейлит и конюнктивит. С настъпване на пубертета активните прояви на заболяване затихват. В по-късна възраст налични са само цикатриксите.

Лечението включва използването на силни локални фотопротектори, при нужда и общи фотопротектори - витамин РР, бета-каротен, Артрохин, също така десенсибилизация и PUVA-терапия.

·        Пруриго актиника (summer prurigo): рядка фотодерматоза, която засяга предимно момичета до 10 год. възраст. Възниква през летните сезони, причинява се от УВ-А лъчите. Налице са имунологични механизми, счита се ,че атопичният терен играе определена роля. Засегнати са откритите и покритите с леки дрехи части на тялото. Протича със сърбеж, екскориирани папули и възли по лицето, долната устна, дисталните части на крайниците и седалището. Проксималните части на крайниците, както и кожата под кичурите коса по челото остават незасегнати. Понякога има и хроничен конюнктивит. След преминаване на обривите остават линеарни цикатрикси. В по-късна възраст заболяването преминава. За лечение се използват локални кортикостероиди и линименти, както и фотопротектори.

                  Дерматози, които се влошават от слънчевата светлина:

·        Lupus erythematosus

·        Dermatoyositis

·        Herpes simpex

·        Morbus Darier

·        Pemphigus

·        Rosacea

·        Albinismus

Библиография: Фотодерматози - проф. John Hawk, MD, PhD; Дерматология и венерология - проф. Н. Б. Златков

Тел за връзка с д-р Кристина Милкова и ДКЦ Вита- 02 960 49 50, както и на www.vita.bg