Разполагаме с всички съвременни методи за образна диагностика, казва д-р Николай Назлъмов, н-к отделение "Образна диагностика"

Почти винаги се фокусираме върху лечението на пациентите, новите терапии и методи, които могат да се прилагат. Рядко обаче си даваме сметка, че то не би било възможно без да се събере достатъчно информация, за да сe постави правилната диагноза. Затова днес ви представяме д-р Николай Назлъмов. Той е началник на Отделението по Образна диагностика в Болница „Тракия" и ще разкаже какви са съвременните възможности за диагностика на онкологичини, сърдечносъдови, неврологични и други сериозни заболявания.

- Д-р Назлъмов, с каква апаратура разполага Oтделението по образна диагностика в болницата?
- В двата корпуса на болницата са монтирани два компютърни томографа на една от четирите водещи фирми в света. Освен това имаме дигитализиращи рентгенови апарати за конвенционална рентгенография, както и ехографи за абдоминална ехография, съвременен мамографски апарат.
- Достатъчна ли е тази апаратура, за да покрие нуждите от съвременна диагностика?
- Да, напълно, с тези апарати може да се изследва всичко - глава, корем, шия, малък таз, крайници. Образната диагностика обединява много медицински дейности и се използва в почти всички специалности. Обект на изследвания са мускули, стави, глава, шия, корем, съдови структури, мозък, оттам идва и приложението й във всички медицински направления - детски болести, кардиология, травматология, неврология, УНГ, гастроентерология, хирургия. С течение на времето дейността на образната диагностика се разширява, това е една от специалностите, където науката прави най-голям бум, особено в компютър-томографията.
- С какво се е подобрила диагностиката в сравнение с преди 5-10 години?
- Апаратурата се подобри много, всяка по-голяма болница работи с многосрезови скенери, а първите бяха едносрезови. На тях не можеше да се направи реконструкция и точен анализ на изследваните органи, а при компютърната томография имаме сбор от пиксели, на практика образът, който получаваме и обработваме е нарисуван. Колкото са повече детекторите, които го улавят, той е по-детайлен. Това е като с пъзел с много парчета, той е по-детайлен от един с по-малко парчета.
- Казахте, че болницата разполага с модерен компютър-томограф (скенер), какви са възможностите му?
- Компютърният томограф е съчетание от рентгенов апарат и компютър. Колкото по-добър е рентгенът и мощен - компютърът и неговият софтуер, толкова по-добри са и резултатите от изследванията. А това дава възможност да се подобри диагностиката. Усъвършенстването на рентгеновите апарати има предел, но надграждането на софтуера ще продължи и занапред. Това означава, че бързината на апарата и дебелината на среза се усъвършенстват до определено ниво, но, след това с едно кликване на мишката можеш да премахваш кости, да подчертаваш съдове, структури, което много улеснява диагностичния процес. За сравнение през 1974 г., когато е измислен компютърният томограф, едно изследване на глава е траело няколко часа, а описанието му няколко дни. Сега това изследване се прави за секунди, а обработката му - за минути. Това говори много какъв път е изминат.
- Как протича изследването, колко време отнема?
- Начинът и обектът на изследване, тъй като са много различни, определят вида, дебелината на среза, скоростта, добавянето на контраст. Например, изследването на мозъка е сравнително лесно и бързо, защото не изисква специална подготовка, нужно е само пациентът да не се движи, защото движенията създават артефакти и анализът може да доведе до грешна диагноза. Самото изследване трае по-малко от минута, в зависимост от спешността на случая може да се обработи от няколко минути до няколко часа. Изследването на прешлени - шийни, лумбални, торакални, също става в рамките на няколко минути, без да е нужна някаква особена подоготовка.
- Кое изследване е най-трудно?
- Едно от най-сложните и трудно изпълними изследвания е това на коронарните съдове на сърцето. При тях се прилага интравенозен контраст и има някои особености, както при подготовката, така и при самото изследване. Трудностите идват от това, че обикновено обектът трябва да е неподвижен, но е невъзможно да накараме сърцето да спре, затова там се използват други прийоми. С помощта на ЕКГ-монитор, който се свързва със скенера се издебва сърцето, когато е най-спокойно, това е моментът между два негови удара - състоянието му на диастола. Тогава настъпва най-дългия момент, в който то не пулсира. Пациентът обаче трябва да има и нормален пулс, затова обикновено се премидикира, така че пулсовата честота да е под 70 удара в мимута. Пациентите не трябва да имат и някакви ритъмни нарушения, които да опорочат изследването. Но обикновено хората са неспокойни, самото влизане в скенера и очакването на диагнозата ги натоварва емоционално и често имаме случаи, когато пулсът на човека се ускорява до 90 удара. Тогава изследването се спира, пациентът се премедикира и влиза отново в кабинета.
- Какво следите при тези изследвания?
- При съдовите изследвания проследяваме състоянието на съдовете - дали имат стенози, промени в дебелината, в калибъра, ненормални разширения или разклонения. Това е добре, защото изследването със скенера е неинвазивно и не се бърка с катетър в сърдечните кухини на пациента. Вместо това се вкарва контраст във вените.
- Кои са най-интересните находки, на които сте се натъквали?
- Най-различни, имаме дисекации, тромбоемболии, които са много смъртоносни и спешни. Ние сме един от малкото центрове, които могат да правят снимки с контраст, за да се диагностицира тромбоемболията. В помощ сме на инвазивната кардиология и съдовата хирургия, защото допреди няколко години тези заболявания като нямаше как да се установят освен по клинична картина. Сега ние можем да посочим точното място на проблема, големината на стеснението в артерията или вената. Благодарение на това хирурзите или кардиолозите могат да изберат най-подходящия начин на достъп, точният стент. Всичко това подобрява лечението на пациентите.