В страната има над 600 000 пациенти с диабет, а още 300 000 са в състояние на преддиабет

С водосвет отслужен за здраве започна работната среща, посветена на проблемите на диабета, която се проведе в Плевен. Тя се организира от Асоциация „Диабет“ – Плевен с председател Даниела Илиева,  Клиниката по ендокринология на УМБАЛ ”Д-р Георги Странски” с началник доц. д-р Катя Тодорова и премина под егидата на председателя на Общински съвет – Плевен Мартин Митев.  Темата на форума е „Заедно можем повече“.

Работата среща беше открита официално от Даниела Илиева, която  изказа своята благодарност към всички, които оказват своята подкрепа, за да се случват тези информационни срещи.  Приветствие отправи кметът на Плевен Георг Спартански, като посочи, че въпреки натоварената програма, той счита за значим проблема с диабета и именно затова е уважил събитието. „Ще полагаме необходимите усилия, за да подкрепяме неправителствените организации и занапред,  за да могат да продължат да правят добри неща за здравето на нацията. За съжаление, живеем в много стресово и превратно време, което изстисква от нас морални и физически сили и не си даваме сметка за нашето здраве, а след това плащаме скъпо“, каза кметът на Плевен. Председателят на местния парламент в Плевен, Мартин Митев заяви, че в България вече има около 600 000 хора с диабет. "Още около 300 000 - не знаят за своя диабет или са с преддиабет. Защо говорим за диабета като за социално значимо заболяване? Захарен диабет е едно от най-честите-хронични заболявания особено в детската възраст. Именно неговата честота и хроничния му ход го определят като социално значимо заболяване. От друга страна изисква много обществени средства за лечение, контрол, както и много усилия от страна на самия пациент и неговото семейство, за да се провежда правилното лечение. Ако се постигне желания контрол и особено ако се поддържа оптимален контрол през целия живот - рисковете за усложнения намаляват многократно“, каза още Митев. Той поясни, че диабета поставя много предизвикателства не само пред болните, но пред цялото общество. Основният проблем при поставяне на диагнозата е да се овладее изключително голямото емоционално напрежение и страха от тази диагноза в цялото семейство. Обикновено родителите и пациентите са шокирани, започват да търсят причини - първо в себе си, да имат чувство за вина, че не са могли да предотвратят заболяването, чувстват се безпомощни и не знаят дали ще се справят в бъдеще. 

Държавана в лицето на НЗОК прави максимума според възможностите си за поемане на непосилните за пациентите разходи - инсулини, тест-ленти, апарати и т.н. Въпреки това си остава един основен проблем, а именно че в извънболничната помощ в нашата страна все още не са създадени необходимите екипи, който да продължи работата с обучението на пациентите. Не достига време и физическа възможност това да се случва качествено и непрекъснато.В страните с добри практики в грижата за диабетно болните към всеки център за лечение освен лекари има и мед. сестри обучители, психолози диетолози за да се огледа и подпомогне пациента от всички страни.и да му се помага, когато е необходимо. Има и социални работници, които следят дали пациентите имат добри условия за живот и лечение, и т.н. Особено място в решаването на проблема с диабета има широката информираност и профилактиката. Тук е мястото и на общините чрез своите възможности да разработят информационни програми за рисковете и начините за премахването им с цел предотвратяването на диабета. Много международни проучвания показаха, че промени в стила на живот, свързани с редуциране на наднорменото тегло, активната двигателна активност, контрол на артериалното налягане, ограничаване приема на лесносмилаеми сладки неща и въглехидрати и замяната им с плодове и зеленчуци могат да забавят, а вероятно дори да предотвратят развитието на захарния диабет. Много е важно също да се научим как да преодоляваме ежедневните конфликтни и стресови ситуации чрез диалог и да разбираме повече правото на другите. Това са в основите на профилактиката на диабета, каза Митев.

В заключение той каза, че в Община Плевен има  изключително добър диалог с Асоциация Диабет.

 Лектори в обучението бяха специалистите от Клиниката по ендокринология при УМБАЛ- Плевен. Първата тема беше поднесена от началникът на Клиниката по ендокринология доц. д-р Катя Тодорова, а след това с лекции посветени на усложненията на диабета – диабетна полиневропатия, хипогликемия и др. Участваха д-р Силвия Ганева, д-р Гинка Раянова и старшата сестра на отделението Хинкова.