Синдромът на хроничната следоперативна болка след операция за херния или накратко постоперативна ингвинодиния се характеризират със болка и дискомфорт в ингвиналната област продължила повече от 3 месеца след операцията за ингвинална херния.

Опарациите за ингвинална херния са една от най-честите хирургични процедури, като в САЩ се извършват около 700 000 ежегодно. Фактът, че самата процедурата не предполага техническа трудност предразполага и към относително нисък процент на постоперативни усложнения, като ранните са раневи инфекции, а в далечен план са рецидивните хернии и ингвиналните невропатии. Последния проблем въпреки че е доста рядък, може да бъде доста притеснителен за пациентите. Истинската честота на проблема не е напълно уточнена- на много от пациентите се вменява че е нормално да имат болки след операция, от друга страна много хирурзи отказват да признаят заболяване което не може да се докаже с образни изследвания и няма стриктни диагностични критерии. Също така немалка част от пациентите със подозирана ингвинодиния ( особено в развитите страни) агравират симптомите си с цел предписване на опиоидни обезболяващи.Честотата на ингвиналната ингвинодиния която дават различни проучвания варира между 0 и повече от 30% за отворените операциите с платно ( Лихтенщайн). Проучване от 1994 касаещо ингвинална болка след претърпяна операция за ингвинална херния при над 20 000 пациента разкрива честота от 11.8% за отворените операции и 6.7% за лапароскопските( безкръвни) процедури.

Оплакванията от болка в ингвиналната област, мравучкане, интръпване или липса на сетивност в засегната област и води до трайно намаляване на физическата и социална активност от пациента. Причината за постоперативната ингвинодиния е засягане на някой от трите , а понакога и трите нерва които инервират тази област. Също така причина за болката може да е рецидив на хернията и все по-популярния феномен мешом- това е сборно понятие касаещо зле позиционирано платно, както и събитията които произхождат от това- компресия и демиелинизация на нервите които минават около него, както и всички пролиферативни процеси които се развиват вследствие на импланта. Формирането на неврином на мястото на презязан или травмиран нерв по време на операцията е също възможна причина за хроничната ингвинодиния.

Важно за диагнозата на хроничната ингвинодиния е да се изключат причини от други коремни органи – отделителна система, дебело черво, а също така остеит- бил той причинен от операцията или предхождащ самата интервенция. Не са редки случаите при които пациенти със висцерална болка( от коремен орган) са подложени на операция за ингвинална херния, при което оплакванията не само че не се овладявата, но дори и се наслагва болката от увреждане на сетивните нерви в ингвиналната област.

Терапевтичното поведение включва различни модалности- от активно проследяване до невректомия ( премахване на засегнатите нерви) и отстраняване на платното. Все пак повечето проучвания предлагат стартиране на лечението с консервативни мерки, като оперативното лечение се запазва за рефрактерни на медикаментозна терапия случаи. Оперативното лечение включва лечение на рецидивната херния, премахване на имплантираното платно или премахване на засегнатите нерви. Последната процедура успява да облекчи хроничната ингвинодиния в до 80% от случаите.

Все пак най- сигурния метод за лечение е профилактиката- идентифицирането на нервите по време на първичната операция, използване на олекотени платна и прецизиране на поставените лигатури (конци) са критичните моменти за справяне с този нарастващ проблем.

Др Йонко Георгиев е гастро-интестинален хирирг в УМБАЛ „Дева Мария“ . Клиничите му интереси включват оперативно и неоперативно лечение на доброкачествените и злокачествени заболявания на храносмилателния тракт. Член на Българско Хирургично Дружество, Европейското дружество по кoлоректална хирургия и Бългаската асоциация по ултразвук в медицината. Има над 20 публикации в специализирани медицински списания с страната и чужбина. Рецензент в Central European Journal of Medicine.