Какво представлява, как се проявява и как да се избавим от синдромът на бездействие.

Ако страдате от хронична болка от почти всякакъв вид, вие сте изложени на риск от развитие на физическ синдром на "бездействие".
Какво е синдром на бездействие?
По принцип, той описва ефектите върху тялото и ума, когато едно лице е заседнало.
Синдромът на бездействие е описан около 1984 г. и е получил много внимание във връзка с проблемите в гърба, други хронични болкови разстройства, както и други заболявания. Смята се че той е в основата на лошия начин на живот у много хора.
Синдромът на бездействие се основава на липса на физическа активност и се подкрепя доста от съвременното общество.
Ефекти от синдрома:
Бездействието ни, води до влошаване на много телесни функции. Има няколко физически последици от бездействието. Те се появяват в много системи на тялото, най-вече тези на мускулите и скелета, сърдечно-съдова, кръвна, стомашно-чревната система, ендокринна система и нервната система. Например, помислете за следното:

   - В опорно-двигателния апарат, неизползването на мускулите може бързо да доведе до атрофия и загуба на мускулна маса. Ако някога сте имали ръка или крак в гипс, ще бъдете запознати с факта, че диаметърът на засегнатия крайник може да бъде значително по-малък, след като е обездвижен за известно време.
  - Сърдечно-съдовите ефекти се проявяват в резултат на бездействие, включително намаляване на поглъщането на кислород, повишаване на систолното кръвно налягане, както и цялостно намаляване кръвна плазма в обем от 10-15/100 поради увеличена почивка в леглото.
  - Физическа активност също води до промени в нервната система, включително бавна умствена обработка, проблеми с паметта и концентрацията, депресия и тревожност.
Могат да се проявят и много други вредни физиологични промени. Бездействието води до физическо, умствено и духовно инвалидизиране. Много експерти смятат, че синдромът е ключова променлива в затвърждаването на много хронични проблеми на болка.
Синдромът на бездействие  може да доведе до безброй значими медицински проблеми и да увеличи вероятността от синдром на хронична болка или да стане по-лошо.
За съжаление, общите нагласи и процедури в медицинската общност често водят до по-пасивен начин на лечение, без да се обръща внимание на физическата активност и упражнения (от всякакъв вид).
Синдромът може да доведе до различни емоционални промени, които са свързани с повишено възприятие на болка.
Всичко това може да бъде доста непоносимо за много от хората страдащи от хронична болка.                                 

Какво да направите?

Като начало трябва да сте наясно кои сте вие и какви са ви възможностите. Намерете си партньор със сходно „фитнес ниво“. Работата със по-напреднал партньор може да доведе до бързо разочарование и отказване от физическа активност. Допитайте се до специалист, за да оцени възможностите ви в момента и да ви насочи към подходящото за вас натоварване към момента. Планирайте цел към която да се стремите. Направете си строг график по който да се ръководите. За да започнете някаква активност, първо трябва да сте запознати с вашият проблем. Образовайте се какви упражнения трябва да правите и кои не са подходящи за вас. Трябва да знаете какво вършите и защо.

Много хора предпочитат да се упражняват в домашни условия. Това ги ограничава в голяма степен, защото не е сигурно,че изпълняват правилно упражненията и са изолирани. Намерете най-близката до вас фитнес зала, тя е оборудвана с разнообразни уреди, както и със инструктори, които ще ви покажат правилното изпълнение на упражненията.

Насочете се към упражнения, които ви харесват или сте ги правили с удоволствие в миналото.

Включете се в някой клас за групови занимания. Това ще ви избави от депресивните състояния и ще се почувствате доста по-заредени и удовлетворени след това.

Не се преуморявайте и не прекалявайте с тренировките. Увеличавайте постепенно натоварването и се ръководете от тялото си.

Препоръчително е да имате активност поне 3 пъти седмично в порядъка на 30-60 мин.