Целта на настоящия доклад е да представи същността и ефекта от провеждане на аналитична предоперативна рехабилитация (АПОР) при пациенти с увреди на опорно-двигателния апарат, значението й за оперативния процес както и последващото възстановяване.

Въведение

Общоприето е схващането, че провеждането на рахабилитационни мероприятия – физиотерапия и кинезитерапия започват едва след извършване на опертивната интервенция и то след определен период от време. През последните деситилетия, в резултата на бързото развитие на ендоскопската хирургия, както и внедряването на интеграционния подход при лечението на пациенти все повече се налага становището за  изготвчне на специфични физио- и кинезитерапевтични аналитияни програми още в началния, предоперативен период.

Целта на настоящия доклад е да представи същността и ефекта от провеждане на  аналитична предоперативна рехабилитация (АПОР) при пациенти с различни увреди на опорно-двигателния апарат, значението й за оперативния процес, както и за последващото им възстановяване.

Материал и метод

За периода от 2 години сме провели аналитична предоперативна рехабилитация на 15 пациенти със следния профил на заболеваемост: 3 с коксартроза, 7 с руптура на предна кръстна връзка, с и без увреди на мениск, 2 с руптура на ротаторния маншон и 3 пациента със сколиоза. Част от пациентите са оперирани във водещи европейски клиники, където по традиция се провеждат предоперативни действия и са насочени от оператора за провеждане на АПОР.

Целта на рехабилитационните мероприятия са насочени в две направления.

От една страна по отношение овладяване на водещата симптоматика от локален характер - възпалителни, болка,  хипотрофия на засегната мускулатурата, които са от изключителна важност за провеждане на оперативната интервенция. Както знаем възпалението е контраиндикация за провеждането й, поради което неговото овладяване е от изключителна важност и съкращава предоперативния период. Възможностите на фиотерапията са много широки и с помоща на съвременната апаратура с която разполагаме имахме възможност да направим строго аналитични и индивидуални програми. За тази целт са използвани комбинации от два или три от следните преформирани физикални фактори: електролечение (ИФТ, СЧТ, МП) за овладяване на възпалението и болката, електростимулация на хипотрофиралата мускулатура с оглед подготовката й за последващия операцията рехабилитационен процес; светлолечение – лазертерапия (клъстерна сонда с две дължини на вълните 630 и 890 nm) с цел овладяване на болката и възпалението; както и лимфодренажни масажи (лимфастим), криоелектролечение и криотерапия.

От друга страна АПОП беше насочена по отношение на резидуалните оплаквания, а именно - затруднени и ограничени обеми на движение, компенсаторни и пароксизмални двигателни навици, обучение в употреба на помощни средства. Много често именно на тези фактори не се обръща нужното внимание. Това води до значителното им задълбочане, особено в абнормалните дигателни навици и опорочаване на походката, поради което значително се затруднява и удължава последващата рехабилитация. Приучаване на пациентите към правилното ползване на помощни средства още предоперативно е от особена важност. Всичко това се постигна чрез средствата на кинезитерапията (ЛФК – пасивна и активна, мануални техники и подпомагане); проведе се обучение на всички пациентите по отношение на походката и движенията. На всеки един пациент се изготвиха и преовеждаха индивидуални лечебни програми под ръководството на кинезитерапевт.

 Резултати

За отчитане и обективизиране на постигнатите резултати от АПОР се използваха специфични методи и тестове за оценка за съответните нозологични единици (ъглометрия, сантиметрия, ММТ и др.), оценка на болката по ВАС, както и оценка степента на удовлетвореност на оператор и пациент. Всички тези тестове ни дават информация за ефекта от проведената АПОР, мястото й в цялостния рехабилитационен процес, включително и в следоперативната рехабилитация, а от там и ползите за пациент и оператор от нея. До колко може да се смята, че има място в рехбилитационната програма и е необходима и препоръчителна при планово оперирани пациенти. Всичко тези тастове имат за цел да се прецени АПОР и ползите за пациент-оператор.

По отношение на възпалителния процес и хипотрофията на засегнатата мускулатура се постигнаха отлични резултати. Овладяване на възпалението, намаляването на отока, даде възможност на оператора да съкратят времето до интервенцията. Вместо обичайните вде-три седмици този период се съкрати на десет дни. Засегнатата мускулатура се запази по обем и сила, което даде възможност за провеждане на по-разширена постоперативна рехабилитация, за по-лесно ползване на помощни средства, за по-бързо физическо и функционално възстановчване.

По отношение на останалите критерии резултатите бяха много добри. Не се допусна задълбочаване на пароксизмалните и компенсаторни движения, обучението в правилната походка и обеми на движение (до колкото позволяваше съответната патология), правилното използване помощни средства в ежедневието, даде възможност в следоперативния период да постигнем отлични резултати. Предоперативното обучение на пациентите в провеждането на пасивна и активна ЛФК, даде възможност на кинезитерапевта да приложи по-голям набор от упражнения и прийоми, както и активното участие на пациентите в цялостния процес.

Всички пациенти бяха проследени 1 година след операцията.

Дискусия

Проведе се дискусия относно мястото на АПОР в оператовната програма, както и ползите от провеждането й за пациент-оператор. Обсъдиха се възможностите за приложението й като метод на избор при плановите операции, значението, което има за последващата рехабилитационна програма, икономическите ефекти за пациента и качеството му на живот.

Заключение

Пациенти с АПОР показват по-добри клинични резултати от тези без провеждана предоперативна програма. Периода на последваща рехабилитация се скъсява средно с 2 до 3 седмици, което дава възможност за приложение на по-широк набор от средства. АПОР има съществено значение не само за оперативната интервенция, но и за пациента и последвалия възстановителен период.

В заключение можем да кажем:

АПОР е метод на избор при плановите операции за подготовка на засегнатата става и съкращаване на предоперативния период, както и за постигане на по-добри рехабилитационни резултати.

Има положителни икономически ефекти за пациента.

Подобрява значително качеството на живот на пациента, емоционално-битовите и професионални взаимоотношения