Интервю с проф. Иван Митов, декан на Медицинския факултет към Медицинския университет – София

Автор Илияна Ангелова

Чл.-кор. проф. д-р Иван Митов, дмн, е новият декан на Медицинския факултет при Медицинския университет-София. Той бе избран във вторник с 509 гласа „за“ от 766 гласували. Чл.-кор. Митов бе два мандата заместник-декан на Медицинския факултет и ръководител на университетската катедра по медицинска микробиология. Има над 100 научни публикации в България и 45 в чужди научни издания. 

Проф. Митов, как новата наредба за специализациите промени ситуацията в практиката?

Промените доведоха до облекчаване на зачисляването на специализанти в голям кръг лечебни заведения като цяло. В университетските болници назначиха най-вече заварените специализанти по Наредба 34. Преди това те самите трябваше да плащат по 180 лева на месец, за да специализират. Това предизвика голямо недоволство и бе една от причините за въвеждането на Наредба №1. Сега вече специализантите не плащат и по новите правила трябва да получават по две минимални заплати. Понякога те дори взимат повече от назначените ординатори. 

А облекчи ли наредбата процеса на постъпване на нови специализанти?

Като за начало се назначиха нови специализанти на свободни щатове за ординатори. Проблемът е в университетските болници, с университетските преподаватели и докторанти, особено с докторантите. Причината е, че според изискването сега специализантите трябва да са назначени на постоянен трудов договор. Асистентите и докторантите на медицинските факултети, ако се спазва тази наредба, не могат да специализират. 

Какъв на практика е ефектът от тези промени?

Ефектът е, че докторанти почти не се явяват на конкурсите. Навремето асистентите и докторантите автоматично се зачисляваха за специализация, даже не ги питаха. Идеята беше, че след като сме издържали тежки конкурси, сега също държат такива, тяхно задължение е да специализират, да се развиват във всички области - като лекари, диагностици, в научната област и също като преподаватели.

Смятате, че старият модел е по-работещ?

Всички преподаватели тук са минали през него и той се е доказал като позитивен. С промените в наредбата освен това може да се влоши качеството на специализациите, тъй като много колеги специализират извън университетските болници. Говоря за тези болници, които са свързани с университетите, тъй като се нароиха и много университетски болници извън висшите учебни заведения – над 30 са вече. Лекарите специализират там и идват само за задължителните курсове, които са максимум 2 месеца за тези 4 -5 години, когато тече специализацията. Въпросът е какво ще бъде качеството на тези специализанти след време, това не може да не се отрази на здравната система!

В България и без това вече има проблем с кадрите в тази сфера, много лекари заминават за чужбина.

Абсолютно, да, и наши студенти учат езици, и редица от тях заминават. Не заминават толкова, колкото декларират, че искат да отидат навън, но все пак много качествени наши студенти, които познавам, отпътуват в чужбина. Зад граница автоматично започват специализации, помагат им за настаняването... но това е друг въпрос. Даже смятам, че това ще доведе до положителен ефект, тъй като много от тях се връщат обратно и привнасят чужд опит.

Знаем, че много болници не са в добро финансово състояние. Ще могат ли да си позволят да назначат тези хора на трудов договор?

Все пак, за да назначат специализанти, те имат ресурса за това.   Доколкото знам, задължението е 8% от лекарския състав да бъдат специализанти в лечебните заведения. Въпросът е дали навсякъде има необходимите условия за изграждането на добри специалисти и дали ще могат всяка година да назначават нови специализанти от завършващите курсове.

Според справка за броя на специализантите по специалности, има голям интерес към  специалностите анестезиология и интензивно лечение. Така ли е? 

Да, така е, но има и голямо текучество в тези специалности. Причината е, че те са дефицитни и специалистите вече получават много добро възнаграждение. Някои от тях заминават за чужбина, където също са недостатъчно. Наши асистенти-анестезиолози също непрекъснато напускат.

Това, може би, е водещ елемент при избора на специализация от младите хора? Какви са основните мотиви при насочването им?

На първо място финансирането. Много студенти на първо място избират ендокринология, АГ, тъй като там има гарантиран поток от пациенти. Нашите специализации са признати в Европа. Има споразумение за взаимно признаване на медицинските специалности  – тези, които отговарят на европейските. Това важи за огромния брой от специалностите у нас. Признават се и студентските дипломи. Тоест на тези, които заминават в Европа, им признават и лекарското образование, и специалността.

Има ли студенти, които не успяват да се запишат за специализация?

Нямаме такава статистика. С тази наредба и с възможността да се зачисляват в широк кръг лечебни заведения, смятам, че е възможно за всички. Университетските болници се нуждаят от специализанти, тъй като те помагат в лечебния процес. А сега този кръг е лимитиран – ако има пари, ще ги назначат, ако няма пари – не.

Как тази наредба може да стане работеща?

Наредбата работи и сега. Пречките са пред университетите за задържане на наши преподаватели и докторанти, които са нашите бъдещи асистенти. Това намалява интереса на новозавършилите лекари към преподавателската и научна дейност и ще се отрази на качеството на медицинското образование, а в крайна сметка и на качеството на специализациите, тъй като нашите университетски преподаватели са тези, които обучават бъдещите специалисти.

Има и друг проблем, свързан със закона за развитие на академичния състав. Там ограничението е, че асистентите трябва за 4 г. да разработят и да защитят дисертационен труд. Ако не успеят, законът ни задължава да ги освободим и да търсим нови асистенти. Получава се текучество, което ни пречи за изграждането на преподаватели, лекари и т.н.  Така този закон отблъсква кандидатите за асистенти или ни кара ние да ги освобождаваме, ако не защитят дисертация в законовия срок.

В медицината не е възможно за 4 г. да се защити дисертация. Или ако се защити, тя ще бъде с компромиси в качеството на научната разработка. Много университети обаче го правят, за да спасят преподавателите. 4 г. са изискванията за редовен докторант, който теоретически го приемаме за такъв и той трябва да разработва само дисертация под ръководството на научния ръководител. А сега ние очакваме от асистента, който е назначен, да бъде на първо място лекар, да води лечебно-диагностична дейност, също така да има преподавателска дейност, което е сериозно натоварване, и в същото време да разработва дисертация. Това убийствено съчетание между Наредба №1 и Закона за развитие на академичния състав просто ни затруднява изключително много. И ние виждаме какво става с преподавателския състав. На нашите конкурси ако се яви един, дори и в по-търсените катедри, е добре. На много места въобще не се явява и нито един човек.

Чува ли ви някой в държавата по тези проблеми?

Правим опит по Наредба №1, но не желаят да ни чуят. Смятат, че като са решили въпроса с трудовите договори, така повече хора ще попълнят празните щатове в болниците, дадоха им възможност да работят и с касата. Смятат, че така са си решили въпроса. В края на краищата всеки очаква от университетите да готвят качествени кадри, но тези кадри се готвят от качествени преподаватели.

В други страни много повече се инвестира в научно-изследователска дейност. Тези центрове са главно към университети. Може ли държавата да се ангажира по-силно и у нас със създаването на такива центрове?

Държавата финансира университетите. По оперативната програма на ЕС са предвидени пера и за образование, и за наука. Предвижда се изграждането на центрове за върхови постижения и центрове по компетентност до 2020 г. Ние сме още на етап разработване на проекти.

Другият инструмент за финансиране е фонд „Научни изследвания“, който зацикли тотално. За последните 4 г. само през една година – 2014 г. , фондът успя да финансира около 100 проекта. Иначе през другите 3 г. парите се дават и после се връщат обратно в бюджета.  Просто системата не работи. Финансират се годишно към 10 – 11 млн. лв. за първия етап на проектите. Вторите етапи на проектите от 2007 – 2008 г. досега не са финансирани. Свидетели сме на пълни абсурди в това отношение. Например, ако купим апаратура от отпуснатите пари, за двугодишен период тя се амортизира на 15-20%. Останалите пари трябва да върнем на фонда, тъй като не сме използвали пълния капацитет на апаратурата и тя не се е амортизирала напълно. Този фонд или трябва да се закрие, или да се преобразува така, че да работи.

Нашият университет е добре финансово и ние влагаме значителни средства за наука. Затова сме на първо място по публикационна активност. Публикациите са не само в наши научни издания, но и в сериозни международни списания, откъдето след това ни цитират по цял свят.