Д-р Методи Иванов за същността, особеностите и лечението на далтонизма

        Повечето хора виждат цветовете по приблизително един и същ начин. Някои, обаче изпитват затруднения да различават определени цветове или съчетания от тях. Подобно състояние е познато като далтонизъм, макар и терминът да не се използва съвсем коректно.

            Понятието „далтонизъм” произлиза от името на английския учен Джон Далтон, който е страдал от цветно разстройство, срещайки трудности при различаването на червено-зелената гама. „В България и в много други европейски страни понятието „далтонизъм” се използва за обозначаването на каквото и да е нарушение в цветоусещането” – обяснява д-р Методи Иванов, управител на Медицински център „Младост” и началник очно отделение в Очна болница „Бургас” – Всъщност то означава точно определен вид цветно разстройство - деутеранопия – това, от което е страдал самият учен.” Правилният термин за неспособността да се разграничават определени или всички цветове е цветна слепота (или дисхроматопсия).

            Нарушенията в цветното зрение могат да повлияят в различна степен на живота на човек. При леки смущения е възможно хората въобще да не подозират, че имат проблем. Ако тези смущения са по-силно изразени, могат да създадат трудности дори при често извършвани дейности като пазаруване, избор и съчетаване на дрехи, различаване на светлини и светофари на улицата. Далтонизмът може да затрудни разчитане на информация от цветни таблици, схеми и диаграми. Той може да е причина и за невъзможността да се практикува дадена професия, тъй като хора с дисхроматопсии (неспособност да се различават определени цветове) обикновено не могат да упражняват професии като пилот, регулировчик, електротехник, лаборант и др. При децата проблемите често са свързани с информацията в училище, където, особено в началните класове, материалите са придружени от много цветни картини и схеми. „Затова за децата препоръчваме непременно да се извършва очен преглед преди започване на училище, а най-добре на 3-4 години” – посочва д-р М. Иванов.

           Диагностика на дисхроматопсиите се извършва чрез различни методи. Най-често използваният е тестът на Ишихара. Той представлява серия от табла с кръгови схеми, съдържащи множество точки, различни по размер и цвят.

             Повечето цветни разстройства са наследствени. Вродената цветна слепота се предава чрез Х-хромозомата. Именно заради това цветните разстройства се срещат по-често при мъжете и много рядко при жените (8% от мъжете и едва 0.5% от жените страдат от някакъв вид цветно разствойство), т.е. цветната слепота се предава от майка на син. Генът в Х-хромозомата представлява дефект в цветочуствителните клетки, наречени конусчета, намиращи се в ретината. В зависимост от дефекта и от това кой вид конусовидни клетки са засегнати, различаваме три вида цветна слепота – протанопия, деутеранопия и тританопия, при които не могат да бъдат ясно различени съответно червеният, зеленият и синият цвят. Най-честата форма на дисхроматизъм (частична цветна слепота) е червено-зелената. По-рядко срещана е синьо-жълтата. Изключително рядко се среща пълна цветна слепота (монохроматизъм), при която и трите типа конусовидни клетки не функционират правилно и хората виждат света в бяло, сиво и черно.

    Вродената цветна слепота е нелечима. Освен нея съществува и придобита цветна слепота. При нея може да е засегнато само едното око. Причина могат да бъдат различни заболявания на зрителния нерв и или при засягане на ретината. Тя може да се появи в следствие и на болести като левкемия, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, множествена склероза. Подобно състояние е възможно и след предозиране с медикаменти, отравяния с метали и др. Смущения в разпознаването на зелената гама може да настъпи и при хроничен алкохолизъм. Придобитата цветна слепота се лекува с отстраняване на основния проблем (първопричината).

            Въпреки напредъкът на медицинската наука и усилените проучвания в тази насока, все още няма лечение за цветната слепота (вродената). Отскоро, обаче, в някои оптики се предлагат специални контактни лещи, които коригират напълно или частично цветоусещането. Контактните лещи, коригиращи най-често срещания вид дисхроматизъм (червено-зелено), позволяват на мозъка да възприема различно образите, като дават възможност на пациента да прави разлика между цветове, които нормално не може да различава. Необходимо е да се направи тест на пациента, т.е. да се постави пробна леща, за да се провери в каква степен и по какъв начин променя зрението му. Съществуват и контактни лещи за корекция на пълно цветно разстройство, при което пациентът вижда всичко в бяло, сиво и черно.