Публикация

Д-р Красимир Денчев е плевенчанин, педиатър, гастроентеролог с близо 40-годишен стаж

Отлично подготвени специалисти работят в МБАЛ-Белене


„До преди няколко месеца работех в Детска клиника – Плевен. Завеждах отделение по Детска гастроентерология. В момента работя към ДКЦ-Плевен, което е към болницата. През 1988 и 1989 г. практикувах и в Белене (болницата бе в старата сграда, до ж.п. прелеза). Замествал съм и за месец д-р Дария Димитрова, също педиатър. Вече осма година работя в „МБАЛ – Белене”. Радвам се на подкрепата на целия колектив. Вярваме си и съм щастлив, че работя с тях. Това за мен е изключително важно, защото и много пари да ти дават, когато не се уважаваш с едни хора…Не знам дали ме разбирате, но нещата не са само пари! При нас е принципът на мускетарите – „Един за всички, всички за един!”. Никой не съм излекувал сам и когато ми кажат, че аз съм излекувал еди си кой, винаги се притеснявам, защото знам, че в това са участвали всички – от санитарката Валентина, през всички сестри – сега Надя, която е много опитна в манипулациите. С д-р Дария Димитрова имаме много добри колегиални отношения, което е важно за работата. Стремежите ни са да отговорим на очакванията на родителите, а и на обществеността.
Исках да стана учител по история, но заради лошия си почерк не кандидатствах филология, а медицина – професията на баща ми. Насочих се после към педиатрията, но не съжалявам. Няма нищо по-благородно от това да помогнеш на малките деца. В Белене аз работя без талони и без да взимам пари на пациентите си. Водим битката за оцеляване, защото след последните промени в здравеопазването се изисква от всички да бъдем на мах в изискванията си по отношение на квалификация, компетентност, за да има болница, на която хората да се доверяват.
Обичам професията си. Има един репортаж, писан за мен през 1989 година – „17-тият ден”. Поводът бе 7-ми април, а сюжетът е за едно дете, което бе изпило две таблетки от едно лекарство, с което се лекуваше навремето нощно напикаване. Тази доза е опасна и му бях направил животоспасяваща промивка. Но спасителят не бях само аз – сестрите му бяха включили система, шофьорът транспортира детето. Пак подчертавам – екипът е важен.
Благодарности не търся от никой. Винаги се сещам за Христос, който за един ден е изцерил девет хора от проказа. Само един човек му е казал „Благодаря!” Трябва да си вършиш работата и да вървиш напред!”

Коментари