Симптоми на болестта на Бехтерев
Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев
Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев
Организация
Симптоми на болестта на Бехтерев

Симптоми на болестта на Бехтерев

Много често оплакванията се диагностицират в ранния стадий на болестта като дископатия, радикулит, лумбаго, ишиас и др. Това са и най-честите диагнози, които се поставят на болните от болестта на Бехтерев в ранните етапи, преди разгръщането на цялостната клинична картина и пълната изява на болестта.

Начални симптоми при възникване на болестта на Бехтерев

Болестта може да се предшества в продължение на различно дълъг период (от няколко седмици до месеци и години) от различни нехарактерни оплаквания, които се срещат не само при болните от болестта на Бехтерев, но и при други болести - преходна тежест, болка и скованост в гърба и/или кръста при движение, по-късно при покой, по-рядко същите оплаквания се изявяват в шийния отдел на гръбнака. 

Поради ангажирането на ставите между гръбначния стълб и ребрата може да се появи опасваща болка в гръдния кош, по-силна при движение и дълбоко вдишване. В някои случаи има болка и скованост в таза и седалищната областПо-рядко може да има обща отпадналост, лесна уморяемост, ставни, мускулни и сухожилни болки, повишение на температурата до 38°С.

Тези прояви могат да предшестват или да съпътстват развитието на болестта дълго време. При лабораторното изследване на болните се установява ускорена СУЕ, рядко анемия, но и те не са характерни само за ревматичните, а и за много други болести. По описаните симптоми и промени на лабораторните показатели не може да се постави със сигурност диагнозата болестта на Бехтерев. Поставянето на диагнозата е комплексна и е в компетенцията на специалист ревматолог.

Характеристики на болката и промените които настъпват при болестта на Бехтерев

  • Болка от възпалителен тип в отделни части или в целия гръбнак е по-силна през втората половина на нощта и събуждаща болния от сън.       Пълното описание може да намерите в третата книга на проф. Коларов от поредицата   За човека, болестта и още нещо“, гл. “За ревматичната болка и за болката изобщо” и “Ревматичната болка, погледната “отвътре”. Причини за поява и лечение” от първата книга от поредицата „За човека, болестта и още нещо”). Силата на болката и дискомфортът, свързан с нея, зависят от активността на болестта и от болковия праг на човека.              
  • Сутрешна скованост на различните отдели (поясен, гръден или шиен) или на целия гръбнак, която може да продължи от 15-20 минути до няколко часа. Продължителността ѝ е косвен показател за активността на болестта. След овладяване активността на болестта от адекватно и целенасочено противоревматично лечение сковаността и болката рязко намаляват и качеството на живот на болния се подобрява в голяма степен.
  • Ограничени възможности на движение в различните отдели на гръбначния стълб (поясен, гръден или шиен) или на целия гръбнак. Болният не е в състояние да извие главата или тялото си назад, напред и настрани, да пипне пода с ръце, да стои с изправен гръб дълго време и т.н.
  • Болка, напрежение и спазъм на мускулите на гърба и/или на врата (предимно около гръбнака), тъй като те са принудени да поемат част от опорната функция на деформирания и непълноценно движещ се гръбнак.


  • Асиметричен артрит на стави на ръцете и/или по-често на краката – подуване, леко затопляне и понякога леко зачервяване. Отеклите стави са болезнени и сковани. От ставите на ръцете най-често се засягат гривнените стави, лактите, по-рядко ставите между средната и близката фаланга (проксималните интерфалангеални стави) или между близката фаланга и дланта (метакарпофалангеалните стави), а от ставите на краката – коленните, глезенните и тазобедрените стави, следвани от ставите на пръстите на стъпалата.
  • Възпалението на тазобедрените стави се нарича коксит. Причинява силна болка при движение, по-късно и при покой, в таза и тазобедрените стави, флексионна контрактура (свиване на бедрото под ъгъл към корема и невъзможност за пълноценното изпъване на крака поради разрушаване на ставния хрущял и т.н.).
  • Ентезопатии – възпаление, изразяващо се клинично с болка при движение и по-силна при натиск в залавните места на сухожилията, мускулите, сухожилните влагалища и ставните връзки към костните израстъци.

Рядко срещана особеност на болестта на Бехтерев е т.нар. висцерализация, или развитие на извънгръбначни и извънставни прояви на болестта – освен на ставите, възпаление и на други вътрешни тъкани и органи:

  • Увеит, иридоциклит и др. (на очите)
  • Перикардит (на външната обвивка на сър¬це¬то)
  • Миокардит (на сърдечния мускул)
  • Ендокардит (на вътрешната обвивка на сърдечните кухини)
  • Плеврит (на белодробната обвивка)
  • Пулмонит (на белия дроб)
  • Нефрит (на бъбреците)
  • Амилоидоза на бъбреците (отлагане на специфичен белтък, наречен “амилоид”, в бъбрека)
  • Анемия
  • Кожни обрив
  • Костни промени
  • Неврологични прояви
  • Стомашно-чревни увреждания, инфекции и др.

Ранното и своевременно лечение значително намалява риска от развитие на някоя от тези прояви на болестта. За целта е нужно болният да се обърне за помощ към профилиран ревматолог още в началото на ставните оплаквания преди развитието на извънставните прояви. В тези случаи рискът от усложнения намалява осезателно.

Ако искате да се информирате за заболяването анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), симптомите, изследванията, поставянето на диагноза, да намерите специалист, последвайте страницата на националната кампания " Изправи се срещу болестта на Бехтерев" на БСБББ "        

                                                                                   

Реклама

Мнения