Публикация

ЗА ДУХА, КОЙТО ДВИЖИ МАТЕРИЯТА (MENS AGITAT MOLEM)

Интервю с Проф. д-р Любима Деспотова-Толева, основател и председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина



*Проф. д-р Любима Деспотова-Толева е специалист по детски болести, обща медицина, а наскоро приключва и специализация по детска кардиология. Преподава обща медицина, води курсове за следдипломно обучение и е ръководител на докторанти по обща медицина в МУ-Пловдив и в Тракийския университет в Стара Загора.  Работи в сътрудничество с водещи университети, където специализира, провежда научни изследвания и изнася лекции:  Оксфорд,  Университет на Илинойс в Чикаго, Национален център по детско здраве в Токио, Университетски болници в Лозана и Базел, Медицински Университет в Грац и др.. Автор и съавтор на над 20 монографии, учебници и ръководства, над 120 научни публикации у нас и в чужбина. Член на бордовете на европейската лекарска организация, европейската мрежа за изследвания в общата практика, научен редактор на европейско медицинско списание. Основател и председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативнамедицина. Ръководител, координатор и старши изследовател  в международни и национални научноизследователски и образователни проекти. Научни проекти на проф. Деспотова-Толев са премирани от Фулбрайт, Японското научно дружество и др. 

 ----------------------------------------------------------------------------

 -         Проф. Деспотова, в едно свое интервю казвате, че колкото и да са добри нашите лекари, те донякъде да ограбени в своето обучение и израстване като професионалисти, защото темата за духовността не е била изучавана и обсъждана. Какво трябва да се промени?

 -         Като начало бих искала да предизвикам широка дискусия за ролята на духовността не само в професионалните медицински среди, но в цялото наше общество. Целта на съвременната медицина е да бъде наука и изкуство, чиито терапевтични усилия, методи и средства са насочени и центрирани единствено върху личността на пациента – съвременната медицина с право би могла да бъде наречена "Медицина на личността". На тази основна цел са подчинени и актуалните задачи за интеграция на уменията и усилията на всички онези хора от различни професии, които работят пряко или косвено с пациента, за да му осигурят оптимално персонално отношение, грижи и подкрепа. Именно това е холистичният, био-психо-социален подход. Той дава на лекаря възможност точно да разпознае проблемите на пациента и да бъде уверен в правилността на провежданото лечение и дадени съвети. Холистичният подход означава и компетентна духовна грижа за пациентите.

В третия том на нашия учебник по обща медицина йеромонах Йоан акцентира върху значението на духовната грижа за здравето и благополучието: „За модерната медицина в демократичния свят, познаването на духовните потребности на пациентите, както и духовните грижи за тях, се оценят като "необходими за лечебния процес", защото "религиозните вярвания и традиции могат да имат силно влияние върху телесното и емоционално здраве на пациента". И нещо повече - "духовните грижи за пациентите и персонала трябва да бъдат осигурявани адекватно, защото това е едно от изискванията за добрата медицинска практика". Днес и медиците и теолозите подчертават, че духовните грижи за пациентите трябва да поставят и да съдействат за решаването не само на "религиозни", но и на психологични и социални въпроси".

Необходимо е да се въведе обучение, насочено към духовната грижа за нашите пациенти още от самото начало на следването по всички медицински специалности.

Очевидно изучаването на етиката в настоящия минимален обем, съгласно единните държавни изисквания, не е достатъчно за студентите медици. Ясно е, че чисто биологичният подход към заболяванията и технизирането на медицината, независимо от несъмнените успехи, не са достатъчни за решаването на здравните проблеми на нашите пациенти. Липсва духовната компонента. Това, от което имат нужда нашите пациенти, са лекари, които знаят какво е съчувствие, съпричастие, състрадание,  милосърдие...; лекари, които ще открият духовното страдание, довело до соматичното заболяване или състояние; лекари, които ще съумеят едновременно с предписаното оптимално лечение да мобилизират духовните сили на своя пациент за да се справи той с болестта; бидейки лекари на цялото семейство, да посъветват и насочат близките към най-подходящите стратегии за справяне и ги подкрепят в тежката здравна ситуация със силата на Духа. Неписаните табута пред духовното обучение на лекарите трябва да паднат.  Лекарите категорично се нуждаят от обучение по духовна грижа.

 -         Вие подготвяте ръководство за духовната грижа.

-   Признавайки необходимостта да се възстанови изкуството на състрадателна грижовност в медицинската учебна програма и да подкрепим обучението по духовна грижа, в момента с йеромонах Йоан (д-р Иван Иванов) подготвяме ръководство по духовна грижа в медицинската практика. За лекарите е важно да осъзнаят отношенията между духовност и изцеление, доказани в редица публикувни проучвания, показващи желанието на пациентите да им се задват духовни въпроси от техните лекари и да узнават за потенциалните ползи за здравето свързани с духовните вярвания. Отец Йоан обръща внимание на публикация на Ghadirian AM за значението на духовността при практикуването на медицината във връзка с увеличаване на броя на пациентите, особено тези с животозастрашаващи или хронични заболявания, които очакват своите духовни проблеми да бъдат осъзнати и решени. Наличието на безпрецедентно нарастване на медицинската технология дистанцира практикуващите лекари от осигуряването на състрадателни грижи, затова лекарите трябва да бъдат наясно с опасността от дехуманизация на лечебните заведения. Въпреки стената от недоверие между медицинската наука и религията, през последните две десетилетия, се наблюдава подем на интересите относно ролята на духовността в медицинската практика в университетите във Северна Америка като медицински образователни програми в нарастващ брой медицински училища са започнали да изпълняват курсове за насърчаване на интеграцията между духовността и медицината.

Лекарите имат моралното задължение да се справят с духовните проблеми на пациентите и са дадени съвети за снемане на духовна история и в кои случаи да става насочване на пациентите към свещеници. Напоследък обширно проучване сред американски лекари показва, че повечето от тях са убедени, че е тяхна отговорност да разпознаят и оценят духовните нужди на пациента.

Лекарят, който е отварял дискусия за духовните ценности, отчита засилване доверието на пациента към него, което в резултата на подобрена комуникация.

Според последните насоки, съответни на био-психо-социално-духовния модел на здравна грижа, обучението в духовната област трябва да стане неразделна част от придобиването на знания и умения от общо-практикуващия лекар. Повечето лекари са убедени, че е тяхна отговорност да разпознаят и оценят духовните нужди на пациента.

В нашето ръководство разискваме следните ключови аспекти на духовната грижа в медицинската практика:

  • Наука и духовност: представянето на научни доказателства за здравните ползи от духовната грижа ще даде по-голяма увереност и мотивира общопрактикуващите лекари по-смело да прилагат духовната грижа.
  • Състрадание и милосърдие: общата практика е идеалното място, където добрите ефекти на съпричастното отношение (емпатията) на лекаря като функция на основните му добродетели, свързана с приемствеността на древните медицински традиции може да бъде проявена.
  • Користолюбие и здравна система: особено интересна е дискусията относно негативистичните въздействия на бюрократичната усложненост на съвременното здравеопазване и необходимостта от съхранение на позитивното отношение на лекаря към пациента въпреки неприятните емоции предизвикани отвъд отношенията лекар-пациент.
  • Духовни ценности на пациента: тази тема е тясно свързана с ползата от развиване на психологическите умения на лекаря, които биха му помогнали да извлече информация за наличните духовни ценности у пациента чрез методите на вербална и невербална комуникация;
  • Духовни ценности на лекаря: Широко се обсъжда необходимостта от възпитаване на духовни ценности у лекаря чрез духовна грижа за самия него;
  • Духовни средства за въздействие на здравето: темата е доста дискутабилна. Значителни положителни резултати са налице, когато лекарите насърчават пациентите си да използват тези духовни практики, които са им били помогнали в миналото да се справят в трудни моменти.
  • Пости и здравословен начин на живот: Духовната практика „пост” покрива и допълва елементите на здравословния начин на живот. Начинът на живот се обуславя от ценностната система на пациента. Задача на лекаря е да мотивира пациента за промяна в начина му на живот в посока приближаване към здравословния начин на живот.
  • Взаимоотношения между семейния лекар, психолозите и духовните лица: познаването и подбирането на варианти за сътрудничество между семейния лекар, психолозите и духовните лица е полезноза контрола на психологичното благосъстояние на пациентите. Лекарите имат моралното задължение да се справят с духовните проблеми на пациентите и дава съвети за снемане на духовна история и в кои случаи да става насочване на пациентите към свещеници.
  • Хронични състояния, хронична болка и духовно лечение: духовното лечение представлява повлияването на духовния аспект на човешкото функциониране успоредно с физиологичните, психологичните , социалните и икономически му измерения обуславящи резултатността на справянето с хроничната болка.
  • Палиативни грижи и духовно лечение: според стандарта на Общата комисия по стандартите (2001 г) към ефективните палиативни грижи, освен чисто медицинските старндарти, се отнася и уважението към религиозните, философски и житейски ценности на пациента, Внимание към психологическите, социални, емоционални, духовни и културни нужди на пациента и неговото семейство.
  • Духовна грижа в края на живота: обсъждането на духовното лечение за контрол на тревожните разстройства, депресията и суцидния риск при пациенти в терминалните фази на неизлечими заболявания е важна активност в общата практика и в медицината като цяло. Духовното лечение при терминални състояния изисква съобразяване с текущите предпочитания на самия пациент. Ние считаме, че полагането на духовни грижи за тези пациенти от духовник трябва да се инициира от пациента.

 -         Автор сте на първия български учебник по детска палиативна медицина и съавтор сте на първите учебници по палиативна медицина, председател сте на Българското дружество по продължителни грижи и палиативнамедицина, как трябва да се осъвремени обучението и подготовката на младите специалисти? 

-         След моята специлизация по палитивна медицина в Оксфорд съставих програма по палитивна медицина за всички нива на обучение, съобразена както с най-добрите стандарти и препоръки, така и с нашите особености. Това означава обучение на медицински сестри (бакалаври), обучение на студенти по медицина (засега само като свободно избираем предмет, в съответствие с регламента за устойчиво развитие след успешно приключен проект, финансиран от европейския социален фонд), програма за следдипломно обучение на лекари, подготени са и документите за акредитация на специалността като самостоятелна медицинска специалност и като научна специалност. Публикувах първия учебник, посветен на детската палиативна медицина, а през следващите години заедно със проф. Ат. Атанасов (светла му памет) създадохме и публикувахме основни учебници по палиативна медицина и по проблемите на болката, в които привлякохме за съавтори и водещи специалисти в различни свързани медицински области. Важна стъпка бе спечелването на финансиране и успешното реализиране на проект за студентска практика по палиативн медицин по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Така стъпка по стъпка се стремим да развитием и утвърдим продължителните грижи и палиативната медицина в интерес на пациентите, техните семейства и близки и обществото. За съжаление, нашите многогодишни опити да привлечем двете ключови министерства – на здравеопазването и образовнието, остават без ефект. Не срещаме разбиране, липсва какъвто и да е интерес. Нашият глас е на викащ в пустинята.

 Независимо от многото трудности, основно материални, защото работим безвъзмездно и доброволно, създадохме Българско дружество по продължителни грижи и палиативна медицина. Неговите основни дейности са:

  • „Знанието е сила”  („scientia est potentia”) - извършване научно-изследователска дейност самостоятелно и в сътрудничество, участва в научно-изследователски проекти и програми в областта на продължителните грижи, палиативната медицина, здравето и благополучието.
  • „Бели лястовици” – организиране на доброволческа дейност с широко ангажиране на млади хора, студенти (не само медици). Искам да отбележа, че доброволчеството у нас е слабо развито в сравнение с множество други страни.
  • “Духът движи материята” („мens agitat molem”). В края на октомври миналата година организирахме национален конгрес по продължителни грижи и палиативна медицина с международно участие с множество чуждестранни лектори от водещи университети и организации в тази област. Подготвяме издаване на списание Продължителни грижи и палиативна медицина”, Дейността, която според мен е най-трудна и най-бавно и мъчително се придивжва, е „Всеобщо съгласие”/„consensus gentium”/. Предлагаме на Министерство на здравеопазването, на Министерството на образованието, медицинските университети и други държавни и недържавни институции мнения, обобщения, становища относно проблемите на продължителните грижи и палиативната медицина, здравето и благополучието. Надяваме се нашето мнение да бъде зачетено и да участваме в разработването и прилагането на политики в областта на медицината, науката, образованието, продължителните и палиативни грижи, здравето и благополучието. Уникална за България е нашата дейност „Българско Кохраново общество”. Щастливи сме с подкрепата на колеги от европейската и световната асоциация и на редица други, работещи в тази област от водеши университети в Европа, САЩ, Япония и др.

-         Ръководител сте на дисертационния труд на йеромонах Йоан /д-р Иван Иванов/, който е редовен докторант към Медицински университет-Пловдив, общопрактикуващ лекар и духовник. Къде се пресокоха пътищата ви?

-         За пръв път срещнах йеромонах Йоан на национален конгрес на общопрактикуващите лекари. Той е бил поканен от председателя на националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доц. д-р Любомир Киров да представи духовния аспект на общата практика. Бях впечатлена от неговата работа като лекар и монах, от разсъждения му, от разбиранията му. Тогава участваше и още един свещеник, работил няколко години в Александровска болница, който не е лекар – отец Марио Йонов. Тогава той подчерта, че дефицитът на милосърдие е пагубен за нашето общество. Предложих на йеромонах Йоан да кандидатства в конкурс за редовна докторантура по обща медицина под мое ръководство. Той спечели и понастоящем се подготвя за защита на своята докторска дисертация на тема „Духовни потребности и ресурси в общата практика”. Предварителни и текущи резултати от този труд са публикувани у нас и в чужбина, представяни са на национални и международни форуми, предизвиквайки голям интерес. И за него, и за мен тази тема е особено предизвикателство, отговорност и .....надежда да насочим вниманието не само на нашите колеги лекари, но и на ангажирантие с българската здравна политика. Дали ще стане?

-          Трябва ли студентите медици да изучават теология, каквато практика има в различни университети по света?

-         Категорично в обучението по медицина трябва да е застъпено богословието. Такава е утвърдената световна медицинска и академична практика. Историята на религията и на здравните грижи в Европа от хилядолетия са тясно свързани. Именно религиозните общности първи създават и поддържат болници и хосписи, много преди с тази дейност да се заеме държавата. От друга страна, у нас се подминава с мълчание факта, че едни от най-големите доставчици на здравни услуги в Европейския съюз са религиозните институции. Те поддържат и обезпечават болници, хосписи, отделения за специлни грижи, консултативни кабинети и др. От 2000 г в ЕС е създадена мрежа на свещениците в здравните грижи. Тя се основава на Критската декларация и представлява всички християниски деноминации и свещенически организации в Европа, които осигуряват духовна грижа в системата на здравеопазването. В Европейския съюз, наред с познатите ни клинични стандарти, има и стандарти за духовна грижа в здравеопазването. У нас такива няма. Полагаме големи усилия и нашите пациенти да получат своевременна и квалифицирана духовна помощ. А това може да стане само с качествено, подгодящо за медици, обучение. Такова у нас няма. Дали ще успеем да го въведем не зависи от нас. Ние сме готови с програми за различни образователни нива (идентични на тези по продължителни грижи и палиативна медицина), с учебни материали, с готовност да обучим желаещите. Въпрос на образователна и здравна политика е това да се официализира и реализира.  

ЗАЩОТО ДУХЪТ ДВИЖИ МАТЕРИЯТА 

Коментари