Методи за диагностика при симптоми за анкилозиращ спондилит
проф. Златимир  Коларов, дмн
проф. Златимир Коларов, дмн
Лекар
Методи за диагностика при симптоми за анкилозиращ спондилит

Методи за диагностика при симптоми за анкилозиращ спондилит

Началото на болестта наподобява дископатия, дискова херния, лумбаго, ишиас. Много често псориатичният артрит, понякога и синдромът на Райтер наподобяват болест на Бехтерев.

Поставянето на диагноза анкилозиращ спондилит е комплексна и изисква клинично изследване на болния с така наречените физикални методи:

Снемане на анамнеза

За болестта на Бехтерев са характерни въпросите:

  • Оплакванията започнали ли са с нехарактерни болки и скованост в отделни части или целия гръбнак, тежест и болка ниско в таза и седалищната област, понякога нехарактерни ставни болки, без видими ставни промени, отпадналост, лесна уморяемост, температура до 37.5, по-рядко до 38°С, раздразнителност, психична напрегнатост и др.?
  • Има ли възпалителен тип болка в гръбнака и ставите (болка, по-силна през втората половина на нощта)?
  • Сутрешна скованост над 30 мин?
  • Постепенно ограничава ли се размерът на движенията в отделни части или в целия гръбнак?
  • Забелязва ли се типично деформиране на гръбнака (най-често изгърбване в гръдния и извиване назад на ший-ния отдел, като главата е извита силно назад и др.)?
  • Понякога асиметрично подуване и отичане на ставите на ръцете и/или на краката ?

Обективно изследване на болния:

В зависимост от стадия на болестта при огледа се установяват различни деформации на гръбнака и на ставите на ръцете и/или на краката, като последните най-често са асиметрични.

  • Чрез палпация (опипване на части от тялото и органи на болния) се установява леко повишение на температурата на възпалените стави, локализацията на болката, наличие на болка при натиск, промени в структурата и наличие на течност в ставите, шумове в ставата при движение (скърцане, хрущене, стържене).
  • Изследва се обемът (размерът) на активните (волеви по желание на болния) и пасивните (под външно въздействие) движения на гръбнака и увредените стави
  • Измерват се различни разстояния – между брадата и гръдната кост при силно наведена към гърдите глава (брадастернум), между пръстите и пода при навеждане на болния напред (разстоянието „пръсти-под”), същото разстояние при навеждане на тялото настрани при прибрани един към друг крака и др.
  • При необходимост от прецизна, най-често трудовоекспертна оценка се измерва с ъгломер и размерът на движение на ставите на ръцете и краката, за да се изчисли, от една страна, степента на ограничението и на деформацията съответно, и от друга – функционалният капацитет на болния, да се сравни с предходни стойности за оценка на ефекта от лечението и развоя на болестта и т.н.


От лабораторните изследвания най-често срещаните отклонения при  анкилозиращ спондили (болест на Бехтерев) са:

  • Лекостепенна анемия – около 100-105 г/л (грама на литър)
  • Ускорена СУЕ – обикновено 40-60-80 мм (показател за активен възпалителен процес)
  • С-реактивен протеин (показател за активен възпали-телен процес);
  • Отрицателен ревматоиден фактор в серума (кръвта).

 

От инструменталните диагностични методи:

  • Най-показателна при АС е рентгенографията на шийния, гръдния и поясния отдел на гръбнака във фас и профил, на сакроилиачните стави и при нужда на засегнатите стави на ръцете и краката
  • При съмнение за промяна от друго естество на междупрешленните дискове (тъканите между съседните прешлени) се налага скенер (компютърна томография – КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и др.
  • Ранните промени на болестта се доказват със сцинтиграфия на гръбнака и периферните стави.


От хирургичните диагностични методи при АС се използват:

  • Ставна пункция и изследване на ставната течност под микроскоп при възпаление на колянната става и с химически реактиви за брой (обикновено над 1000 клетки за кубичен милиметър) и диференциално броене на клетките (различните видове клетки) в единица обем и др.
  • Ставна биопсия се налага много рядко при болест на Бехтерев – вземане на късче синовиална мембрана със специална игла, оцветяването му с тъканни оцветители и/или реактиви и изследването му под микроскоп за вида на клетките, промените в тях и  др.
  • Артроскопия – оглед на вътрешността на ставата след ставна пункция със специален уред, наречен артроскоп. Прилага се рядко при диагностицирането на болест на Бехтерев, най-вече при съмнение за скъсани вътреставни връзки, наличие на чужди тела в ставата и др.

 

Общовъзприети при диагностицирането на АС са следните критерии:

  • Болка и скованост в поясноседалищната област в продължение на повече от три месеца, неповлияна от покой
  • Болка и скованост в гръдния отдел на гръбначния стълб
  • Ограничено вдишване-издишване
  • Ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб
  • Прекаран или наличен иридоциклит (възпаление на окото)
  • Двустранен сакроилиит
  • Типични за болестта синдесмофити (костни израстъци по ръба на прешлените видни от рентгеновите снимки)


Диагнозата се поставя с голяма достоверност, ако болният изпълва четири от първите пет клинични или шестият (двустранен сакроилиит) и един от другите критерии.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА

При голям брой болни началото на болестта наподобява дископатия, дискова херния, лумбаго, ишиас. Това са най-често поставяните диагнози в този най-ранен етап от развитието на болестта. Диагнозата се поставя, след като се появят типичните клинични или рентгенови белези, описани по-горе. Много често псориатичният артрит, понякога и синдромът на Райтер наподобяват болест на Бехтерев.  Всяка от тези болести носи своите характерни клинични белези – типичен обрив при псориатичния артрит, предхождаща полова или сто-машно-чревна инфекция, възпаление на очите при синдрома на Райтер и т.н. Разграничаването им е лесно за опитния ревматолог.

Всичко за симптомите и лечението на ревматичните болести е събрано в третата книга от поредицата " За човека, болестта и още нещо", която може да откриете на mobilis.bg и ciela.com

Още публикации може да видите на моя сайт: www.kolarov.bg

 

Реклама

Мнения