Кой, кога и как трябва да се изследва за туберкулоза?
доц. Елизабета  Бачийска, дм
доц. Елизабета Бачийска, дм
Лекар
Кой, кога и как трябва да се изследва за туберкулоза?

Кой, кога и как трябва да се изследва за туберкулоза?

Националната референтна лаборатория по туберкулоза е открита в Националния център по заразни и паразитни болести през 2005 г.

През 2005 г. в НЦЗПБ (Национален център по заразни и паразитни болести), в отдел „Микробиология”, с ръководител проф. д-р Тодор Кантарджиев беше открита Националната референтна лаборатория по туберкулоза (НРЛ ТБ) с цел разрешаване на най-наболелите проблеми на микробиологичната диагностика на туберкулозата в страната.

НРЛ ТБ е акредитирана по ISO 17 025 и сертифицирана от две международни организации: СЗО, СРЛ, Антверпен, Белгия и INSTAND e.V., Дюселдорф, Германия, гарантиращо точността и надеждността на резултатите.

Завеждащ НРЛ по туберкулоза е доц. д-р Елизабета Бачийска, д.м.

Състав на НРЛ по туберкулоза:

Яна Тодорова, биолог- магистър, гл. асистент, д.б., Юлияна Атанасова, биолог- магистър, Ана Байкова, биолог - магистър, Станислава Йорданова, биолог- магистър, Габриела Василева, лабораторен работник  

В лабораторията се осъществяват:

  • Рутинна диагностика на туберкулозата чрез конвенционални и модерни молекулярни методи – от специфичната обработка на постъпилите клинични проби до изолиране на щам, видова идентификация и определяне на резистентността.
  • Потвърждаване на всички MDR/XDR туберкулозни щамове, изолирани в лабораторната мрежа в страната
  • Референтната дейност, свързана с осъществяването на външен лабораторен контрол два пъти годишно на цялата лабораторна мрежа за микробиологична диагностика на туберкулозата в страната, в зависимост от обхвата на дейност, съгласно стандарта по микробиология.
  • Научна дейност – участие в международни научни програми, научни форуми и научни публикации.
  • Учебна дейност – обучителни курсове за лабораторните специалисти, ангажирани пряко с микробиологичната диагностика на туберкулозата лекари, биолози и лаборанти, както и на специализанти и докторанти. Туберкулозата е заболяване, съпътствало човека от древността. Назовавано е по различен начин и е известно също като: охтика, фтиза, скрофула, жълтата гостенка, бялата чума, заболяване на Pott и много други.

Туберкулозата е съществувала и по времето на древните египтяни

Най-ранните сигурни доказателства за разпространение на туберкулозата сред животни са  датирани от преди 18 000 години в кост на бизон, открит в Уайоминг, Св. Амерка. При археологически разкопки в Източното  Средиземноморие, на 10 км от Хайфа, в кости на майка и дете, погребани в общ гроб от преди  9 000 години са открити данни за туберкулоза, доказващи най-ранното разпространение на туберкулозата сред хората.

Характерни изменения за туберкулоза са открити в гръбначния стълб на египетска мумия на възраст 5 000 години, a сигурни доказателства за наличие на туберкулоза при хората в Южна Америка датират от преди 2 000 години в мумии открити в Андите.

Причинителят на туберкулозата M.tuberculosis, е идентифициран и описан от Роберт Кох, за което той получава Нобелова награда през 1905г., a причинителят в негова чест е първоначално е наречен „Бацил на Кох“. Публично представя резултатите си пред Берлинското физиологично дружество на 24.03.1882г. в забележителната си лекция: „Über Tuberculose”, а по-късно същата датата става световен ден за борба с туберкулозата. В статията си „Die Ätiologie der Tuberculose”, Роберт Кох отбелязва, че: „Ако значимостта на едно заболяване се измерва със смъртта, предизвикана от него, то туберкулозата трябва да бъде разглеждана като най-значимата болест в сравнение с останалите особено опасни заболявания като чумата и холерата. Статистиката сочи, че 1/7 от цялото човечество е загинало от туберкулоза”.

Резистентната туберкулоза - едно от големите предизвикателства на 21-и век

Туберкулозата запазва своята значимост, и в наше време продължава да е сериозно предизвикателство, независимо от постигнатите големи успехи в областта на инфекциозната патология през изминалото столетие. Към края на 20-ти век се появи един от най-сериозните проблеми в контрола на туберкулозата – резистентната туберкулоза, особено мултирезистентната й форма (MDR-TB), като в началото на 21-и век бяха регистрирани и първите случаи на екстензивнорезистентната туберкулоза (XDR-TB). В някои региони на света, като Африка, Азия и някои Източно Европейските страни, на фона на високата заболяемост от СПИН, тези две форми на резистентната туберкулоза рязко увеличиха смъртността в редица страни. Не случайно туберкулозата е сред приоритетите на СЗО, ECDC и CDC.

България продължава да заема междинно ниво в сравнение с високата заболяемост от туберкулоза в държавите от Източна Европа и Централна Азия, и ниското разпространение на заболяването в страните от Западна Европа. В последните няколко години заболяемостта у нас постепенно спада: от 39/100 000 население през 2009г. на 25,8/ 100 000 през 2014г.

Кой, кога и как трябва да се изследва за туберкулоза?

Поставянето/отхвърлянето на диагнозата туберкулоза е сложна и комплексна задача, която се осъществява при колаборацията на различни специалисти, тъй като заболяването протича със симптоми, които се припокриват със симптомите при много други заболявания – белодробни, извънбелодробни, системни и т.н. В диагностичния процес са включени: специалисти по пневмология и фтизиатрия, по рентгенология, микробиология, имунология, хистология, вътрешни болести, хирургия и т.н.

Изследванията за туберкулоза не са скринингови изследвания, т.е. тези изследвания се назначават само при хора, за които има „клинично съмнение за туберкулоза”, а не попадайки на информация в интернет всеки сам да преценява, че трябва да се изследва за туберкулоза, след което да започне тичане от един кабинет в друг и от една лаборатория в друга…

Първата среща на пациента с оплаквания е с личния лекар, който го насочва към специалист по пневмология и фтизиатрия. Той от своя страна след внимателно снета анамнеза, базирана не само на оплакванията, но и съобразена с рискови фактори за инфектиране прави бърза клинична оценка и избира подходящите диагностични тестове. В България, със заповед на министъра на здравеопазването има 29 лечебни заведения, отговорни за контрола на туберкулозата в 28-те области на страната (в София град са 2). Диагностиката и лечението в тези лечебни заведения са съобразени с Международните стандарти за грижи при туберкулоза и са регламентирани в съответните методични указания, утвърдени от МЗ.

Реклама

Мнения