Доц. Димитър Стойков, изпълнителен директор на Университетската болница „Д-р Георги Странски ” в Плевен, пред health.bg - за здравната политика, за болничната реформа и недостига на кадри:

За да се оказва адекватно лечение, в здравното заведение задължително трябва да има специалисти, които да осигуряват помощ на населението денонощно.

Практика сочи, че сега в малките болници много от лекарите, като повечето са от УМБАЛ, работят, но на втори трудов договор.

Лекарите един или максимум два пъти в седмицата посещават тези лечебни заведения, като целта е не да консултират пациенти, а да разпишат необходимите документи, за да може малките болници да получат пари от касата.

Така, благодарение на специалистите ни, здравните заведения имат възможност да сключват договори за определени клинични пътеки с НЗОК, но от това не печели нито болният, нито университетската болница. Не печели и лечебното заведение.  Пациентите се налага да се рехоспитализират в университетската болница, когато се усложни състоянието им, а това води до скъпоструващо лечение, което поема УМБАЛ. 

Болните с усложнения ни струват 10 пъти повече.

Сега цялата патология от Плевенска област се настанява за лечение в университетската болница, като приемът е безотказен. Една болница трябва да работи по съответна пътека, когато може да се справи и с острото състояние, възникнало от съответното заболяване. Практиката обаче показва, че когато при нас се приведат болни от съседни лечебници, те са с усложнения и струват куп пари, а по някога състоянието им е и животозастрашаващо. 

Щом в Холандия, която е с 11 млн. население, стигат 150 болници, в България, имаща 7 млн. жители, 316 лечебници са много.

Много хора ще кажат, че малките болници не харчат много пари. Но това не е така, защото те харчат много повече. Според проучване, годишно в тези болници влизат 150 млн. лв., а като се осигурят още толкова и от общинските бюджети - сумата става 300 млн.лв. Въпреки това през окръжните и университетските болници преминават 98% от пациентите в България. Така на практика се оказва, че за 2% от болните се изразходват 300 млн.лв.

Остава въпросът къде излиза сметката и колко струва лечението им, както и дали болните печелят от това, че са хоспитализирани в подобни здравни заведения.

Ситуацията в момента е такава, че има недостиг на кадри.
 
Не е тайна и отрият дефицит на анестезиолози, които от 1 700 са останали едва 700. Положението с хирурзите също е критично - от 2 500 сега са под 1 300, патоанатомите са 120, като голяма част от тях са пенсионери.

Затова е добре отсега да се каже, че броят на медиците у нас е недостатъчен, а ако специалистите от тези болници са добри и доказани професионалисти, за тях работа ще има винаги. 

Положението с медицинските сестри е същото. В болницата в Плевен има остър недостиг, а от 75 свободни места са заети едва 15. 

Тогава щом и за кадрите е добре, за пациентите също е добре, кой е против тази  реформа? Тя трябва да се доведе докрай. Ефектът от нея ще се усети до две-три години, като това е инвестиция в бъдещето, защото блокирането на здравната реформа заради икономически интереси не е в полза на обществото.

Промяната няма да стане механично. Структурно реформата е уточнена, насоките са ясни. Но за да се пристъпи към нея, тя трябва да е одобрена от медиците, от населението, но и от политическите сили. Няма ли консенсус, реформата няма как да се осъществи.