Честотата на ИПБ намалява след PCV7, но не и след PCV13, при ваксинирани деца.

Ефектите на конюгираните пневмококови ваксини трябва да бъдат проучени. В Стокхолм PCV7 е въведена за имунизации на деца през 2007 година и заменена с PCV13 през 2010 година.

Над 90% от всички инвазивни изолати между 2005-2014 (n=2336) и изолати от носителство, 260 преди и 647 след въвеждането на ваксинацията, са характеризирани чрез серотипизиране, молекулярно типизиране и антибиотична чувствителност и е изчислено серотипното разнообразие. Събрана е клинична информация за възрастните и децата с инвазивна пневмококова болест (ИПБ).

Честотата на ИПБ намалява след PCV7, но не и след PCV13, при ваксинирани деца. Ползите за популацията се наблюдават при по-големите деца и възрастните. Тези ефекти са по-изявени след ваксинация с PCV7 в сравнение с PCV13.  Проучването установява, че след ваксинация с PCV7 намалява носителството на тези щамове и се увеличават случаите на ИПБ причинени от PCV13 серотипове 3 и 19А. След ваксинация с PCV13 намалява честотата на серотипове 6А и 19А, но не и на серотип 3. Носителството на серотипове се променя и сред неваксинираните в популацията. Увеличава се процента на серотиповете различни от тези в PCV13 след въвеждането на ваксинацията. Серотипното разнообразие се увеличава и се появяват групи микроорганизми липсващи във ваксините като CC433 (серотип 22F) за ИПБ и CC62 (серотип 11А) за носителство. При младите деца, менингита, септицемията и тежките риносинуити намаляват.

Пневмококовата ваксинация води до разширяване броя на различните серотипове и поява на групи микроорганизми липсващи във ваксините.

Източник: Ilias Galanis, Ann Lindstrand Effects of PCV7 and PCV13 on invasive pneumococcal disease and carriage in Stockholm, Sweden. Eur Respir J 2016; 47: 1208–1218 |

DOI: 10.1183/13993003.01451-2015.

erj.ersjournals.com/content/erj/47/4/1208.full.pdf

Превод: Николай Кючуков