Наталия Недялкова е регионален координатор в гр. Русе на Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев. Разговаряме с нея по телефона, докато тя гледа двете си дъщери – на година и половина и на 9 г. Наталия е преминала през големи изпитания и болка, загубила е работата си и някои приятели. Останали са най-близките и верните, с помощта на които се е изправила срещу болестта и отново е стъпила на краката си.

- Наталия, как се появи заболяването?

- Първите симптоми при мен се появиха още през 2000 г. Тогава бях едва на 17 години. Започнаха силни болки в коленете и по-леки в тазобедрените стави. Тръгнах по лекари и изследвания. Всички бяха на мнение, че болките са от растежа. Освободиха ме от часовете по физкултура, което сега осъзнавам, че е било голяма грешка, тъй като всъщност е трябвало да се движа. Изписаха ми леки противовъзпалителни медикаменти, които облекчаваха болките. Не спираха да ме изследват, докато не ми поставиха диагноза реактивен артрит.

Минаха 7 години, в които живеех с тази диагноза. През това време като всеки млад човек учех, работех. На 24 години се омъжих, после забременях. Родих прекрасната ни дъщеричка, която вече е на 9 години. Бременността мина сравнително леко, но 4 месеца след раждането болките вече бяха неописуеми – в тазобедрените стави, коленете, появи се и болката в кръста. Оттам започна ходене при специалисти – невролог, ортопед, ревматолог.

Тогава чух за първи път за диагнозата анкилозиращ спондилит, известен още като болест на Бехтерев. Бях шокирана, не бях чувала за това състояние. Докато се върнах вкъщи, от шока вече бях забравила името му.

Ревматоложка ми обясни, че няма лечение и след 5 години ще бъда на инвалидна количка, тъй като това заболяване е прогресиращо. Не бях на себе си. Точно тук искам да благодаря на родителите ми, брат ми и съпруга ми, които бяха неотлъчно до мен през цялото време.

Заминах за София при проф. Рашков в Клиниката по ревматология, който потвърди диагнозата и ме посъветва да си купя масажиращ стол, два пъти годишно да правя рехабилитация и да премина скъпоструващо лечение. 

След като се прибрах в Русе, си записах час след 2 седмици при друг русенски ревматолог - д-р Маргарита Велкова, тя е невероятен човек. В момента, в който ме видя и поговорихме, тя ми даде сили и надежда. После ми звъня, за да ме чуе просто как съм. Това беше наистина голяма подкрепа за мен.

- Кога стана това?

- Беше през декември 2007 г., бях на 24 години. Когато бебето беше на 6 месеца, направих много голяма криза. Не можех да се изправя, болеше дори и като дишах. Болките бяха ужасни, трудно ходех до тоалетна. В този момент много мои „приятели“ се отдръпнаха от мен, но пък съм благодарна, че ми отвориха очите. Чувствах се отхвърлена, изпаднах в депресия. Притеснявах се как ще се грижа за бебенцето си. Само близките ми бяха до мен, но те ми бяха достатъчни. После кризата мина, пооправих се, поех си грижите за семейството, за домакинството – излизахме, разхождахме се.

Цялата история на Наталия четете ТУК