Култът към Асклепий, асклепионите и други лечебни центрове през древността
Музей Аптека Хипократ
Музей Аптека Хипократ
Компания
Култът към Асклепий, асклепионите и други лечебни центрове през древността

Култът към Асклепий, асклепионите и други лечебни центрове през древността

Текстът дава кратка характеристика на култа към Асклпеий и лечебните центрове в древността.

Асклепий (Ескулап) е  известно тракийско и древногръцко божество на здравето и медицината. Образът на Асклепий, както и на другите здравености божества, се среща у нас най-вече върху барелиефите и античните монети, сечени от различни градове в Мизия и Тракия, включително и във Филипопол. Изобразяват го като едър, снажен мъж, с дълги коси и къса брада. Облечен е в дебела надиплена мантия, в дясната си ръка държи тояга, около която е увита голяма змия. От монетите на античния Филипопол се вижда, че култът към Асклепий тук се е развил най-вече през епохата от втората половина на II век до към края на първата половина от III век сл. Хр.

Люлката на култа към Асклепий била в планините на Тесалия. От там той се разпространява в цяла Гърция и особено в Епидавър, където цялата  територия била посветена на Асклепий. От там култът преминал в Мала Азия, и в последствие, ако се съди по многобройните нумизматични паметници, той се е разпространил в Тракия и Мизия.

В Тракия култът към Асклепий проникнал много по-рано (изображенията му се срещат върху множество монети), отколкото в Мизия, а през епохата на римските императори този култ има извънредно широко разпространение. Изобщо Асклепий придобил такава слава, че в множество градове са му издигали специални храмове, в които поставяли негови фигури, на Хигия и Телесфор. По всяка вероятност и в древния Филипопол (Пловдив), между многобройните антични храмове, е съществувал и храм на Асклепий. Не липсват и цели светилища в страната, издигнати в негова чест.

В Пловдив, през 1921 г., е открит забележителният фриз на здравeносните божества, който сега се съхранява в Регионалния археологически музей и е негова собственост. Фризът е открит върху вторична сграда във вертикално положение на пл. „Иван Шишман” Предполага се, че от II в.  и е възможно да се свърже с благодарност към здравeносните божества след отминаването на голямата чумна епидемия, избухнала през 165 г. Отляво на дясно на фриза са изобразени: Йазо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Махайон, Падалейриос, т.е семейството на Асклепий.

Към светилищата на здравeносните божества се организирали лечебни центрове, наречени асклепиони. Асклепионите се изграждали предимно около минерални извори, със свеж въздух и красива природа. Те представлявали най-често обширни комплекси извън градовете и по причина да не влизат в града болни и да принесат някаква зараза. Не случайна била забраната на тези места да се раждат и да умират хора. Находки с медицинска и фармацевтична насоченост, открити в тези комплекси – везни, скалпели и др. също потвърждават, че там се е извършвало лечение.

Лечение се и извършвало и в болници (Valetudinarium), военни или градски. Най-вероятно за болници са се изграждали отделни сгради. От българските земи има данни за цивилен valetudinarium  от Филипопол, изграден около средата на II в. Има предположение, че оригиналното място на Фриза със здравeностинте божества да е било точно върху фасадата на тази болница.

Баните са места, където също е възможно да са се извършвало лечение. В Хисарските бани има данни за единични басейни, вероятно за терапевтични процедури. За термите в Одесос също може да се предполага провеждането на медицинско обслужване.  При имп. Хадриан баните били отворени от осмия час, тъй като преди това се използвали от болните. Те били с предимство, тъй като се смятало, че водните процедури носели облекчение на телесните страдания.

В древността са съществували и къщи на лекари. Разпределението в стаите на тези къщи може да служи като доказателство за организиране на „клиника” в тях. Предполага се и наличието на магазини за продажба на медикаменти към тези домове. (става дума за Помпей). От българските земи има данни само за една къща на лекар. Възможно е да става въпрос и за лечебен център. В Марцианопол (), в едно голямо помещение на сграда, изгоряла при пожар в края на IV век, била открита богата находка с медицински инструменти, затова се предполага, че това може би става дума за къща на лекар.

 

Използвана литература:

1.      В. Дякович. Фриза на здравeносните божества на Тракия. Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 1921 г.

2.      Сб. „Страници из история на медицината у нас”. София, 1966

3.      Надежда Кирова. Медицината в провинциите Долна Мизия и Тракия (I- края на III в.), София

 

 

 

 

 

 

        

Прикачени файлове

Реклама

Мнения