Млада американка живее 3 години с фатална болест:  Моята кашлица се оказа рак
Здравето е в твоите ръце
Здравето е в твоите ръце
Страница
Млада американка живее 3 години с фатална болест:  Моята кашлица се оказа рак

Млада американка живее 3 години с фатална болест: Моята кашлица се оказа рак

Продавачка ходи на прегледи при 6 различни лекари, които не могат да открият, че има тумор. Поставят й диагнози като алергия, заболяване на стомаха или пък разтеглен мускул


В продължение на 3 години лекарите обяснявали на 28-годишната Джесика Декристофаро от Маями, че нейната непрестанна кашлица се дължи на алергия. Предписвали й различни медикаменти и й давали съвети да промени хранителния си режим.

 Когато се появили болки в коремната област, лекарите решили, че става въпрос за Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) или пък за язва. После друг специалист й казал, че е разтегнала мускул, като я посъветвал да си почива.

През януари тази година обаче болката станала толкова нетърпима, че Джесика решила да отиде на преглед в близко спешно отделение, за да помоли за някакви болкоуспокояващи лекарства. Там лекарите я пратили на пълни изследвания – тестове и скенер, които разкрили ужасяващата истина – Джесика имала рак. Лекарите й обяснили, че има рак на лимфните възли в напреднал стадий с разсейки по цялото тяло.

 „В продължение на 3 години кашлях непрекъснато. Бях отчаяна, но лекарите не гледаха сериозно за това. Мисля, че те ме възприемаха като млада и красива, но

аз имах усещането, че нещо не е наред

Чувствах се болна толкова дълго време. Затова и не бях шокирана, когато ми казаха, че имам рак“,  разказва младата жена.

 Джесика започнала да кашля, когато била на 25 години. Тогава лекарите й предписали лекарства единствено за алергия. Когато се видяло, че те нямат никакъв ефект, тя била диагностицирана с гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и я посъветвали да си смени режима на хранене. За известно време това имало ефект, но след това кашлицата се завърнала. Малко по-късно се появила и болка в стомаха, която се усилвала все повече и повече. Появила се и бучка под едната й мишница.

 Джесика твърди, че е ходила специално на лекар заради тази бучка, но я отпратили с обяснението, че е киста.

Когато болката в стомаха станала нетърпима, младата жена отишла в едно от спешните отделения.  „Трябваше да замина в командировка, така че реших да се отбия съвсем за малко, за да взема нещо за болката. Останах там обаче цялата нощ и започнаха да ми правят всички тези изследвания“, разказва младата жена.

След това тя била прехвърлена в специализирана болница за още изследвания. Тогава започнала да подозира, че лекарите са открили нещо по-сериозно. „Майка ми е медицинска сестра.

Тя видя биопсията от бучката под мишницата,

така че е разбрала веднага, че имам рак“.

 На 3 февруари лекарите най-накрая й казали страшната новина – рак на лимфната система. По-лошо – туморите вече се били разпрострели из тялото й, което правело лечението още по-трудно. „Онкологът ми беше бесен. Той почти крещеше – не можеше да повярва, че болестта ми не е била разпозната толкова дълго време. Ако смяташ, че нещо не е наред в тялото ти, най-вероятно това наистина е така“, разказва младата жена. Признава, че ако трябваше да направи всичко отначало, вероятно щяла да потърси по-рано помощ от спешното отделение, в различна болница, в която лекарите да направят подходящите при нейните симптоми тестове. „Винаги бъдете защитник на самия себе си. Това е единственият начин“, съветва младата жена. 

Малко след поставянето на диагнозата Джесика започнала химиотерапия. През март й съобщили хубавата новина, че вече е в ремисия. На 22 април обаче ракът се върнал и вече се разпрострял в гръдния й кош. Джесика се подложила на ново лечение -  20 сеанса радиотерапия и още 6 процедури химиотерапия. Трябва да приключи курса в края на август.

Шокирана от липсата на информация за раковоболните, младата жена е решила да описва в блог своите преживявания.

Вече му е дала името „Барби с лимфома“

– така я наричали медицинските сестри, защото отказала да се предаде на рака и продължавала да си слага перука и грим всеки ден.

 Джесика е изпълнена с оптимизъм за бъдещето си в края на своето лечение. Казва, че усеща, че тялото й се е освободило от рака. Описва и ужаса, който е преживяла по време на химиотерапията. „Много е тежко, защото никой не ми каза какво ще се случи, през какво ще мина.“

  Младата жена се сприятелила с някои от сестрите, които й дали съвети как да мине по-лесно през процедурите по химиотерапия и да се справи с гаденето.  Сега тя описва всичко, което е научила, в книга – „Разкажете ми за рака“, за да помогне на други страдащи като нея. 

Източник: В. "Дейли мейл"

Реклама

Мнения