Можем да помогнем и когато детето е под 1 годинка. Свръхтревожната майка също може да е голям проблем, важно е те да намерят пътя един към друг

В началото на 2016г. детски психиатри и психолози от различни градове в България бяха обучени  в приложението на два нови за страната диагностични инструмента ADOS (Autism Diagnostic Observation Schedule) и ADI-R (Autism Diagnostic Interview™, Revised), които са определени като „златен стандарт“ в диагностиката на т.нар. разстройства от аутистичния спектър. Обученията бяха реализирани от  сертифицирани обучители от Karolinska Institutet, Швеция, в рамките на проект „Развитие на ефективни програми за ранна диагностика на децата с аутизъм в България чрез прилагане на международни стандартизирани инструменти”. В периода на изпълнение на проекта, бяха проведени и серия други обучения на различни медицински и немедицински специалисти в областта на здравеопазването, образователната и социалната система, насочени към въвеждане на съвременните подходи за работа с децата с аутистични разстройства и техните семейства. Същите бяха реализирани от експерти от Клиника по детска психиатрия „Св.Никола“, към УМБАЛ „Александровска“. Светла Стайкова, клиничен психолог в Клиниката по детска психиатрия, бе част от обучаващия екип.

- Г-жа Стайкова, какви са критериите за скрининг на деца за разстройствата в аутистичния спектър, на които бяха обучени медицинските специалисти в завършилия проект?

Една от важните задачи, които си поставихме, бе да повишим сензитивността на специалистите към характеристиките на аутистичните разстройства при много малките деца. Тази задача бе подчинена на идеята да помогнем на родителите, които имат тревоги за своите деца,  в това да бъдат по-скоро и по-бързо чути или да улесним техният достъп до компетентни специалисти. Докато преди 10 години се случваше дете с аутизъм да бъде доведено за диагностика за първи път на седем или дори на десет години, в момента това става значително по-рано, като основният принос е на родителите, до известна степен на учителите в детските ясли и градини, и за съжаление по- малко на личните лекари. 

В рамките на проекта ние се опитахме на базата на проучването на световния опит и специализирани публикации да подготвим набор от материали, отнасящи се до скрининга на аутистичните разстройства, който да бъде предоставен на заинтересованите страни, съвместно с препоръки, изготвени от самите нас, имайки предвид както съществуващите стандарти, така и реалността в България. Необходимо е да се знае, че този път е сравнително добре утъпкан в много страни и резултатите от това са налице не само по отношение на аутизма, а спрямо проблемите на развитието изобщо. 

Скринингът е приоритет на системата на здравеопазването и най- често се реализира в рамките на рутинните профилактични прегледи на децата, осъществявани от личния лекар.

Препоръчително е това да се случва рутинно,

когато децата са на  18, 24, 30 и 36-месечна възраст

За тази цел обикновено се използват стандартизирани въпросници или набор от директни проби, които лекарят изпълнява с детето, напр. „Привлечете вниманието на детето, посочете към играчка и кажете “Гледай! Това е /назовете играчката/ Гледайте лицето на детето. Поглежда ли играчката?“.  Има разработени инструменти, които са създадени за скрининг на отклоненията в развитието на детето, има и такива, които се прилагат конкретно при риск или съмнение за аутистичната проблематика. Някои от най-популярните са CHAT и M-CHAT.  Важно е да си даваме сметка, че липсата на опит в разбирането на психичното развитие изисква специалстът да подходи предпазливо при въвеждането на който и да е скринингов инструмент,  за да е сигурен, че го използва коректно. Понякога нещо може повече да навреди, отколкото да помогне и това обикновено се случва, когато човек  работи сам.

Именно поради това и ние препоръчваме, когато родителят има опасения за отклонение в развитието на своето дете, той да бъде насочен за специализирана консултация, независимо от това дали общопрактикуващият лекар е съгласен с това. 

Като клиницисти, ние често познаваме много добре патологията, но работата с много малки деца изисква да знаем не само кои са клиничните прояви, но и какво е типичното развитие на детето до 3 г. например.  Поради това, при проследяването на децата в кърмаческа възраст, личните лекари следва да бъдат особено внимателни към тяхното социо-комуникативно поведение и това как се развива то в тази посока.

Как общува с майката? Усмихва ли се, когато тя му говори?

Обръща ли се при повикване?

и т.н., като всички тези питания следва да са възрастово съответни. 

Имайте предвид, че целта на ранните интервенции е превенцията на усложненията изобщо.  Тук не става въпрос само за отнасящи се до аутистичните разстройства проблеми. Може да се касае за нещо, което има по-скоро емоционална основа, и когато личният лекар е сензитивен към това кои са типичните маркери за развитието на детето и следи за тях, той ще усети наличието на някаква нетипична проява и ще може да сигнализира на родителя на предприеме необходимите мерки в тази посока.

- Разбрахме, че в обученията са участвали лични лекари?

На обученията имаше специалисти и от тази област, както и педиатри, имаше и представители на детските ясли и градини, на дневни центрове за деца със специални потребности, центрове за обществена подкрепа и др. Изключително важно е да се отбележи колко голяма роля имат професионалистите в детските градини.

- За какви прояви  бяха обучени да внимават тези специалисти при общуването си с децата?

Бих казала, че това, което специалистите в яслите, градините и училищата, поставиха като проблем, е не толкова разпознаването на проблема, колкото неговото съобщаване и мотивирането на родителите да потърсят помощ. Това кой, как и къде казва на родителя, че детето му има нужда от психологична или психиатрична помощ, е определящо за неговият избор да потърси такава или не.  Обсъждахме тези особености  - бих го нарекла споделянето на тревогите на учителя с конкретния родител. Как да се каже, с какви думи? Може ли учителят в детската градина или медицинската сестра в яслата да каже „Вашето дете има аутизъм“, защото аутизмът е диагноза, за чието поставяне е необходима високоспециализирана клинична екипна оценка. Познаването на някои характеристики на аутистичните разстроства не означава експертност в поставянето на диагноза, свързана с тях. Съответно, по-резултатно би било да се каже нещо като „Трудно ни е да накараме Иван да седне, когато работим.  Ще ни бъде по-лесно, ако някой ни помогне. Ако го заведете при специалист като логопед или психолог, те имат по-голям опит и биха ни казали.“ 

- Казахте, че може да помогнете на детето, преди още то да започне да говори. За какво да следят родителите на тези толкова малки деца?

Всъщност ние имаме опит в консултирането на деца и под една годинка. Най-често това, което казват майките, е:

„Имах усещането, че нещо между мен и бебето не се получава.

Не ме гледаше, когато му пеех

Не ме търсеше, когато се събудеше. Просто знаех, че нещо не е както трябва“. Когато майката има това усещане, тя може да стане много тревожна и да се наложи да потърси помощ. Това, което се опитахме да кажем на специалистите, е че тревогата на майката също може да бъде достатъчно силен аргумент за удовлетворяване на искането за такава консултация, а не просто това, което тя казва за детето.  Много напрегнатата майка може да е недостатъчно ефективна в ежедневието си и съответно недостатъчно функционална в общуването си с детето. Тогава рисковете и за детето, и за майката, са налице и дори само с цел превенция, е важно да се осигури подкрепа. Това е нещо, което също така беше важно да предадем като послание – да чуваме не само историята на детето, но и гласа на родителите. 

- Как бихте помогнали на толкова малко дете, което е под годинка?

Всъщност, обикновено се срещаме с родителите, говорим, предлагаме им поредица от сесии, в които подкрепяме общуването с децата. Когато детето е много малко, помощта е по-скоро към родителите и към това те да са по- ефективни, по-уверени, а понякога и по-адекватни в общуването с детето. Това е подобно на ситуацията, в която майката казва: „Бебето плаче, а аз не знам защо плаче. Нищо от това, което правя, не помага. В един момент се отказвам да мисля за това, защото не знам какво да направя и просто не му обръщам внимание!“  А ние се опитваме с нейна помощ да разчетем сигналите на детето и да намерим нейния път към него, който да бъде най-добър за нея и същевременно за детето.

- Кои са очевидни признаци до 2-годишна възраст, които трябва да покажат на родителите, че нещо не е наред?

Аз бих избегнала това изброяване. В медийното пространство такива списъци изобилстват. По-скоро бих им препоръчала да търсят информация за това как да играят с детето и какви игри са подходящи за неговата възраст, а не да поглъщат това какви са клиничните прояви на аутизма.

Нека също така, търсят по-смело

консултации с детски психолог,

с когото биха могли да обсъдят някои идея за стимулиране на развитието и с когото биха могли да ревизират своито опасения. Имайте предвид, че в ползването на услуги, детето започва да се учи още от много малка възраст. Не само от тези на фризьора, но и от тези на личния лекар, на стоматолога и т.н. Ако детето посещава кабинета на стоматолога с мама, с  превенционна цел, то ще му бъде по-лесно после, когато се наложи да се понесе първата интервенция. Ползването на услуги е култура. 

- Какъв е пътят, за да се стигне по-лесно до вашата клиника?

Пътят е чрез подаване на заявка за консултация на телефона на клиниката. Тази заявка може да бъде подадена само от родител или от настойник. Тя се приема от сестра. В разговора сестрата задава въпроси, отнасящи се както до възрастта на детето, така и до тревогите на самите родители. Тази информация се обсъжда от екипа и се дава час в зависимост от това за какво става въпрос. Ние сме психиатрична клиника. Има заявки, които предполагат определена спешност и максимално бързо реагиране. Има и такива, които могат да бъдат обслужени в рамките на по-дълъг период. Много са заявките от цялата страна, а ние не сме голям екип. 

В България има и други детски психиатри, работещи в екип с психолози. Има клиника по детска психиатрия във Варна, има клиничен център в Русе, има и на други места в страната, където те могат да потърсят такава помощ. Много хора все още живеят с мисълта, че най-добрата помощ се оказва в София. Тази тема също бе засегната в обученията. Често семействата на децата с проблеми, вярвайки, че най-добрите специалисти са  в София, правят големи житейски промени, оказват се сами в големия град и страдат от това, че нямат подкрепата на своите близки. Това е избор, който трябва да бъде направен много обмислено. Нашата позиция е, че услугите за деца с проблеми в развитието и техните семейства, трябва да се развиват на регионален принцип, чрез активната подкрепа на общините.

Интервюто взе Петя Дикова