Публикация

Становище относно проекта за Правилник за изпълнение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на ЦСМП

Недопустимо е обучението на спешните медици да се извършва извън университетски болници, от нехабилитирани лица, без специалност Спешна медицина, се казва в становището


УС на НАРСМП се запозна с проекта за Правилник за изпълнение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на ЦСМП и излезе със следното становище:

1. Не възразяваме срещу параграф 1, визиращ промяната на периода за атестиране на Директори на ЦСМП от три на една година.

2. Не възразяваме срещу параграф 6, визиращ обособяването на нови видове стационарни и мобилни екипи, визирани в Наредба №12 от 2015 г. за утвърждаване на Медицински стандарт по спешна медицина.

3. Не възразяваме и срещу промяната на чл. 6 ал. 1 т. 3, която утвърждава ЦСМП като център за осъществяване на обучение на специализанти по спешна медицина и продължителна квалификация като база за обучение след положителна акредитационна оценка. Спешната медицина е млада, бързоразвиваща се специалност и за да я практикуваме съгласно най-добрите световни практики, ние трябва да се обучаваме непрекъснато и работното ни място е най-подходящо за целта.

4. Възразяваме ЦСМП София да се превърне в Национален център за обучението ни и да организира, провежда, координира и регистрира продължаващото медицинско обучение, защото това е в разрез със Закона за здравето чл. 182, Наредба №12 за Медицински стандарт по спешна медицина и обещания ни по Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ у нас – Национален център за продължаващо обучение по спешна медицина.

В Закона за здравето никъде не е упоменато мястото на ЦСМП София като структура за продължаващо обучение. Чл. 182 от Закона за здравето, визиращ продължаващото обучение на всички медицински специалисти от гласи: „(1) Съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско обучение на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и по ред, определени в договори с висшите училища, Българския Червен кръст и Военномедицинската академия. (2) Висшите училища, Военномедицинската академия, медицинските колежи, Българският Червен Кръст и други сдружения на работещите в здравеопазването провеждат продължаващото медицинско обучение на специалистите в системата на здравеопазването, извън посочените в ал. 1, при условия и по ред, определени в договори с базите за следдипломно обучение. (3) Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да участват в провеждането на продължаващото медицинско обучение на лекари, лекари по дентална медицина и магистър-фармацевти при условия и по ред, определени в договори с Българския лекарски съюз, с Българския зъболекарски съюз и с Българския фармацевтичен съюз.“

В Наредба № 12 за Медицински стандарт по спешна медицина никъде не е упоменато, че Националния център за продължително обучение по спешна медицина трябва да се намира в един от ЦСМП в страната.

В Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ у нас 2014-2020 е предвидено до декември 2015 г. МЗ да създаде Национален център за продължително обучение по спешна медицина, който трябва да е единна структура за цялата извънболнична и болнична спешност, а не само за ЦСМП.

Mродължаващото ни обучение на този етап в ЦСМП е нерегулярно, несистемно и хаотично. Последното системно единно обучение за всички спешни медици бе проведено от МЗ по програма ПУЛСС 2013-2015 г. През последните години продължаващото ни обучение е предимно предмет на дейността на научното дружество по спешна медицина и се провежда от хабилитирани лица със специалност Спешна медицина. За последните три години Българско Дружество по Спешна Медицина БДСМ проведе един конгрес, една научно практическа конференция, един симпозиум, уъркшопове и редица срещи с нас по повод утвърждаване на новия стандарт по спешна медицина. През м. ноември 2016 г. предстои провеждане на втора научнопрактическа конференция по спешна педиатрия. БДСМ издава и разпространява периодично списание Спешна медицина, което достига до всички ФСМП и СО в страната. БДСМ преведе и разпространи до всички ФСМП и СО в страната последния гайдлайн за КПР на европейската асоциация по ресусцитация. Тази година БДСМ бе съорганизатор на 4-тата лятна студентска академия по спешна медицина.

 Недопустимо е обучението на спешните медици да се извършва извън университетски болници, от нехабилитирани лица, без специалност Спешна медицина. Обръщаме се към УС на БЛС, УС на БАПЗГ, АС на БЛС и НЕЛБ по спешна медицина да излязат със становище доколко е допустимо да бъдем обучавани от нехабилитирани преподаватели без специалност Спешна медицина в структура, която не е университетско лечебно заведение.

Съгласно Одитния доклад на Сметната палата и резултатите от последните журналистически разследвания, ЦСМП София, независимо от акредитацията си, не е най-добър пример за ЦСМП, осъществяващ навременен и ефективен достъп до спешна медицинска помощ, поради което считаме, че е крайно неуместно да бъдем обучавани в него. След сливането на ЦСМП София град и София област по никакъв начин не се подобри дейността на новосформирания център. Продължават кадровият дефицит, закъсненията за изпълнения на повикванията, недоволството от пациентите. Кой и на какво ще ни научи там?

Недопустимо е да прекосяваме България, за да бъдем обучавани в ЦСМП София след като в страната има 6 катедри по спешна медицина и Университетска болница по спешна медицина, в която от 20 години придобиваме специалност Спешна медицина и проведохме 2 обучения по програма ФАР и ПУЛСС. В цял свят спешните медици се обучават от хабилитирани лица, членове на научни дружества, в условията на университетски болници, а не от хора без специалност Спешна медицина и квалификация за обучители.

Недопустимо е да се обучават спешни медици от извънболничната помощ в отделна структура от спешните медици в болниците. Оказването на спешна медицинска помощ е единен процес и няма как обучителният процес да бъде разделен на две за извънболничната и болничната помощ.

Отново напомняме, че в Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ у нас е регламентирано създаване на Национален център по спешна медицина, единен за всички структури на болничната и извънболничната помощ. Крайно време е МЗ да го създаде, защото срокът за създаването му беше 15.12. 2015 г.

Предлагаме в Правилника за устройството и дейността на ЦСМП да се впише, че обучението ни ще се провежда в ЦСМП или университетски лечебни заведения, като се организира, провежда, контролира и регулира от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО СПЕШНА МЕДИЦИНА, който да е единна структура за обучение по спешна медицина за всички спешни медици от извънболничната и болничната помощ. Предлагаме той да е базиран в университетска болница по спешна медицина с филиали в катедрите по спешна медицина в страната.

Националният център по спешна медицина е необходим не само за обучение, но и за ежегодно обновяване на триажните протоколи в спешната помощ, диагностично терапевтичните правила и алгоритми, за въвеждане на иновации в спешната медицина, за усъвършенстване на националната карта за спешна медицинска помощ, за подготовка на обучители и висококвалифицирани спешни медици. Този център с филиалите му в катедрите по спешна медицина ще ни гарантира достъпност до университетско ниво на продължаващо обучение, с хабилитирани специалисти по спешна медицина, както и акредитация от БЛС и БАПЗГ.

Копие от нашето становище изпращаме до БЛС (УС, АС, НЕЛБ по спешна медицина), УС на БАПЗГ, БДСМ и медиите, за да ги информираме за несъгласието ни да бъдем обучавани как да е и къде да е. В случай, че МЗ не се съобрази с становището ни и превърне в Национален център за продължаващо обучение по спешна медицина ЦСМП София, ще информираме EuSEMи USEM, в които членуваме, че МЗ дискриминира спешните медици, като им предлага обучение под нивото им и ги лишава от университетско ниво на продължаващо обучение. Считаме, че идеята ЦСМП София да стане Национален обучителен център по спешна медицина е лобистка, безперспективна и най вече лишава всички спешни медици от университетско ниво напродължаващо обучение по спешна медицина, каквото можем да получим от вече съществуващи структури към университетските болници в цялата страна, обединени в Национален център по спешна медицина.


                                                                                    Д-р Д. Кателиева,                                                                                                                     Председател на НАРСМП

Коментари