Всички хора, който работят или споделят живота си със зависими хора имат своята нужда от психологична помощ.

Съзависимост ?!

Какво означава да си съзависим ?

Преди да разберем термина съзависимост, трябва да разберем какво означава да си зависим. Зависими са хора, които употребяват наркотични вещества, употребяват алкохол, цигари – това твърдение е вярно, но не е достатъчно пълно. Терминът "зависим" днес е с доста по- широк диапазон. Днес към тази група наречена зависими от вещества променящи съзнанието се прибавят и модерните зависимост от интерент, електронни игри, зависимост от гледане на порно, сексуални зависимости, хазартна зависимост – списъкът може да бъде дълъг. Към тях трябва да добавим и  всички болни хора – защото те са зависими от лекарства, медицинско лечение и допълнителни грижи, както тези, които страдат от соматични (телесни  болести), така и тези които страдат от психична болест. Ако обобщим всички зависими хора страдат от липсата на нещо било то вещество, лечение и също така това е нужда, психологична нужда. Всички тези хора имат нужда и от психологична подкрепа, защото зад всяка нужда от вещество, стои незадоволена човешка, психологична нужда.

Да си съзависим, означава да страдаш от зависимостта на зависимия. Ако имаш близък, който страда от зависимост, от болест, ти също страдаш. Във всяко семейство, в което има един болен човек, страдат всички в това семейство.     

Има еволюционно появила се структура в мозъка на всеки човек, наречена емоционален мозък или лимбична система (сложна структура съставена от хипокамп, хипотоломус, таламус, амигдала и др.), която отговаря за това ние да се синхронираме с чувствата на другите. Тя е тази структура, която ни позволява да четем и чувстваме,чувствата на другите хора, това означава да  изпитваме състрадание – а понякога това е и причината да страдаме от болката на другите хора. Има изключително много психологични феномени, които са свързани с това. Например близки емоционално, жени, приятелки, роднини синхронизират месечните си цикли, дори забременяват и раждат по едно и също време. Така че няма нищо чудно в това, че изпитваме и страдаме заедно с нашите близки.

Друг въпрос, който често ми задават хората е защо лекарите не страдат от болестите и емоциите на пациентите. Безчувствени ли са лекарите?!

Уви, това не е вярно. Има един защитен механизъм, който позволява на лекарите да си вършат работата и той се нарича отцепване (разделяне) на чувствата от мислите. Лекарите са хора, които могат да се абстрахират от чувствата си в момента на работа – за да си свършат работата, мислейки трезво, и хладнокръвно, но това не означава, че не изпитват чувства. Понякога събират повече емоции и се нуждаят от това да  вентилират своите чувства. Да се освободят от ненужните събрани емоции през деня. За това в световната психологична практика има редици програми за рехабилитация на психиката на лекарите работещи в тежки отделения. Така че изглеждайки външно безчувствени, не означава че лекарите не изпитват чувства, нещо повече - понякога страдат повече. За това често и те понякога се нуждаят от психотерапия повече от всички други страдащи.   

Кой има нужда от психологична помощ ?!

Отговора е прост - този, който е осъзнал това, че има нужда. Всеки, които си казва  -имам нужда да поговоря с някой за това, което ме вълнува и притеснява. 

Както зависимите хора, така и съзависимите хора имат нужда от психологична подкрепа, за да намерят психични ресурси да се справят със своите чувства породени от зависимостта.  Всеки, който има болен човек в семейството има нужда за намери сили и ресурси да бъде до страдащия от болест човек.

 Д-р Ивайло Живков

Клиничен психолог