Публикация

Амбвивалентност или когато не можем да вземем важно решение

Амбвивалентност или когато не можем да вземем важно решение


 

 

Амбвивалентност или когато не можем да вземем важно решение 

 

 

Една от основените причини за психичен дискомфорт, психични конфликти и последващи психосоматични оплакнавия  е неразрешената амбвивалентност на разумния, невротичен човек (Homo Sapiens Neuroticus).   Амбвивалентонст порадeна от това,  че съвременният човек по своята биологична природа притежава естествени „животински”, нагони, инстинкти и надстроена над това култура, социални норми на поведение, религиозни концепции, които често влизат във взаимен конфликт.

 

Много често амбивалевнтонста започва  като противоречиви  мисли , като конфликт между две еднакви по важност мисловни, морално- етични ценности.

Съвременната наука класифицира 4 типа амбвивалентонст

  • Привличане – Привличане

  • Отблъскване – Отблъскване

  • Привличане – Отблъскване

  • Двоен тип Привличане – Отблъскване

     

  • При конфликта Привличане – Привличане човек трябва да избира между две почти еднакво привлекателни алтернативи и важните фактори на избора са положителни.

    Това е проблемът на “дете в сладкарницата”- Коя от всички торти да избере, като иска от всичките. Това в живота на зрелия човек е изборът пред две достатъчно добри предложения за работа, разликата в които е доста малка и незначителна. Въпреки, че този вид амбвивалентност изглежда „бял кахър“ има хора, за които това е сериозен проблем.

     

  • Привличане – Отблъскване

    Има специален потенциал да кара хората да попадат в задънена улица и да създава значителен стрес. Тук човекът е едновревмено привлечен и отблъснат от един и същи обект. Терминът „фатално привличане”  е използван, за  да се опише този вид любовни взаимоотношения. „Не мога да живея с нея, не мога да живея без нея”,“Бием се, караме се, но не можем един без друг. В сменящи се цикли човек се отдава НА и след това се съпротивлява СРЕЩУ поведението(връзката, човека, обекта). Този стих на Ботев чудесно илюстрира чувството.

     

    Отечество мило любя,

    неговия завет пазя;

    но себе си, брате, губя,

    тия глупци като мразя.

                       Христо Ботев

     

  • При Конфликта Отблъскване – Отблъскване, обраното, трябва да избирате между две злини – две или повече възможности, всяка от които включва силен страх, болка, неловкост, или други отрицателни последици. Това е усещането да си между чука и наковалнята. Каквото и да избереш, все е лошо.

  • Примери: дали да се съгласиш да ти отрежат ръката или да умреш от сепсис в резултат на гангрена.

  • Дали да позволиш лекари да отстранят тестиса ти (поради карцином) или да се разделиш с част от чувствата -  „мъжката си гордост”, „достойнство”. 

  •  Дали да оставиш, терминално болния от рак със силни болки  да се мъчи или да повишаваш  дозата на морфин, за да не изпитва бока, с риск дишането му да спре?!

  • Дали да изпратиш детето си в нарко-комуна в Испания и може би никога нама повече да го видиш, но да знаеш, че е живо или да умира пред очите ти, но да е близо до теб?! 

  • Дилемата е кое е по-малкото зло, как да избера кое е по-малкото зло.

     

  • Двоен тип Привличане – Отблъскване

    Това е моделът, при който човек е разкъсван между две едновременно изкусителни положителни и силни отрицанелни възможности. Стилове на живот, любовници, работа.   

  • Пример:  Съпругът ми е много приятен, привлекателен и добър човек, с който мога да живея, но за него сексуалния живот се изразява в 3 мин... и нито минута повече. Любовникът ми е удовлетворителен, може да прекараме часове заедно в любовни игри и това ме изпълва с радост, но извън леглото е груб невъздържан, и често ме е срам  да се появявам пред хората с него.  

     

     

     Много често амбвивалентноста  е  амалгама, между нагоните – естествинете телесни неврохуморални отговори, заложени като естествено поведение на реакция на организма към определени дразнетели на средата. Заложени като „базова програма”  дълбоко в либмичната система, там където се срешат нагоните и сблъскват еферентните импулси от кората на главния мозък със своите задържащи, подтискащи механизми.  Именно лимбичната система е тази „лаборатория” , където четирите компонента, емоции, чувства, мисли и памет се конфронтират и стават основа за нашите реакции и поведения.

     

    Емоциите  – психотелесни усещания, които възникват като отговор и осмисляики в известен смисъл нагоните. Зад тези телесни усещания винаги стои биохимични субстрати, хормони и медиатори, но е важно да знаем, че емоциите не са управляеми от нашата психика. Те възникват и движат нашето тяло и поведение.

    Чувствата – дълготрайни и осъзнати трайно емоции.

    Мислите – сложни мисловни вериги, изградени в резултат на обучение, възпитание, отразяващи морални, религиозни или социални норми.

    Памет – затвърдени мисли, които отразяват способността  да се учим от опита си. 

    Телесните желания подкрепени от изградени невронални пътища, опосредствани от мощни невромедиатори с последващи хорманални и телесни отговори, респективно действия на индивида.  

    Сложни мисли, задържащи нагоните те са тези, които са мощно закрепени от дългото и продължително обучение, възпитание и морал – присъщо за всяко общество.

     

    Ако сте открили в своите мисли някое от описаните мисловни модели и осъзнавате, че не можете да се справите сам с дилемата, е добре да направите няколко консултации с психолог. Той може да ви даде други гледни точки за проблема, може да преструктурира начина ви на мислене, така щото да започнете да функциониране по нов и ефективен начин.

     

    Д-р Ивайло Живков

       Клиничен психолог

     

     


Коментари