Докторе, полудявам ли?
д-р Катя Казакова
д-р Катя Казакова
Лекар
Докторе, полудявам ли?

Докторе, полудявам ли?

Само психично здравите хора имат страх от полудяване

„Постоянно съм под напрежение. Очаквам всеки момент да се случи нещо лошо. Фатално заболяване на родителите ми, нещо лошо на детето или съпруга ми. Звъня им по няколко пъти на ден. Станах несигурна. Проверявам всяко нещо по сто пъти. Като се върна вкъщи прехвърлям през ума си всички проблемни моменти, за да не пропусна нещо важно. Видях в новините, че някакъв човек се хвърлил от балкона. Ами ако направя нещо такова, или нараня някого? Чувствам се на предела. Всеки момент ще загубя контрол. Докторе, луда ли съм?“
За щастие, повечето хора, които имат такива усещания всъщност не са „луди“ и няма да полудеят. Те са в състояние на прекомерна тревожност или паника. Физическите усещания при тревожност и паниката са по-познати. За тях се пише често. Те се манифестират първи и се проявяват със смущение във функцията на органите. Хората вече са информирани, че при прекомерна тревожност или паника се повишава кръвното налягане, пулса, не достига въздух, схващат се ръцете и краката, трепери цялото тяло и още, и още усещания. Това, което е малко известно е, че има феномени на дереализация и деперсонализация. В момента на пристъпа се чувстваш различно или света изглежда различно. Чувството, че не можеш да контролираш тялото си и всеки момент ще загубиш контрол върху поведението си поражда страха от полудяване. Защо това състояние е необяснимо за страдащия от тревожност и паника? Защото тези феномени не се получават при всеки пациент. Моите наблюдения са, че около 70% от хората с генерализирана тревожност са със страхове за физическото здраве. Преобладава страхът от инфаркт, инсулт, рак или някакво нелечимо заболяване, което не е диагностицирано, но със сигурност го имат. Само около 30% от пациентите споделят страх от полудяване или загуба на контрол. Голяма част го споделят с неудобство и само ако ги попитам. При част от страдащите този страх е по-силен дори от страха от смъртта. Избягват общуването с хората, за да не кажат или направят нещо нередно и да ги сметнат за луди. Засилват контрола върху поведението си и следят съдържанието на мислите си. Това само засилва напрежението в тях и ги кара да се чувстват "на предела". Състоянието на пренапрежение и силна тревожност предизвиква появата на гневни или необичайни мисли, които започват по правило с - Ами ако? Ако загубя контрол и се разкрещя? Ако взема, че го нараня? Ако ми хрумне изведнъж и скоча от балкона? Истината е, че тревожността и паниката не прерастват в психиатрично заболяване. Психично болните с рисково поведение нямат усещането за нередност. Те са убедени в правотата на мислите и действията си. Само психично здравите имат страх от полудяване. Зная, че сто професора да ги убеждават в тяхното психично здраве, те няма да се успокоят, докато са в състояние на силна тревога или паника. Само когато се преборят с паниката и генерализираната тревожност, изчезва страха от полудяване.

Реклама

Мнения

Съгласна съм с Вашата тъжна констатация. Смятам обаче, че ако един лекар уважава себе си, ще се държи почтително с пациентите си. За радост познавам много достойни лекари.