Геройство е не само да спасиш 500-грамово бебе, а и да му помогнеш да живее без увреждания
д-р Петя Радулова
д-р Петя Радулова
Лекар
Геройство е не само да спасиш 500-грамово бебе, а и да му помогнеш да живее без увреждания

Геройство е не само да спасиш 500-грамово бебе, а и да му помогнеш да живее без увреждания

Инфекции и късна бременност са основните причини за раждане на недоносени деца


 

Д-р Радулова, в какво се изразява напредъкът на медицината във вашата област неонатология? Да направим сравнение с възможностите за спасяване на недоносени бебета преди 10-20 години и сега.

Неонатологията e специалност, която се занимава с проблемите на бебетата от раждането им до 28-ия ден. Ние все по-често отглеждаме и лекуваме недоносени, появили се преди термина деца. В „Майчин дом“ се оказва помощ и се дава шанс за живот на малки бебета, родени след 24 гестационна седмица. Ако сравняваме ситуацията от преди 10 години и сега, нашият основен напредък е, че спасяваме деца, родени все по-рано спрямо термина и с все по-ниско тегло.

Увеличават се случаите на деца, които оцеляват с тегло под 1000 грама – нещо почти немислимо преди 20 години. Като тук напредъкът е както по отношение на специализацията и високата квалификация на кадрите, които работят, така и на апаратурата, с която разполагаме.

Ние, лекарите, които се грижим за родените преждевременно деца, сме с две специалности - неонатология и педиатрия. Средният медицински персонал е от акушерки, изключително добре обучени в грижата за едно такова дете.

Повечето екстремно недоносени бебета не могат да дишат самостоятелно. Така че първият основен проблем след раждането е да се осигури основната жизнена функция – газообменът. Това се постига чрез нашите апарати. Разполагаме с модерни уреди за обдишване. Чрез специални монитори се проследяват жизнените показатели на децата – кръвното им налягане, какво е насищането на кръвта с кислород. Изключително важно е и състоянието на кувьозите, в които децата се отглеждат – защото те са абсолютно неподготвени за самостоятелен живот, особено родените под 1000 грама.  Целта е да може да се поддържа подходяща температура и влажност.

Т.е. да се създаде среда, близка до майчината утроба?

Ние сме много далеч от възможността да заместим майката. Не ни е това целта. Стремим се да съхраним живота на тези деца с минимални увреждания в дългосрочен план. Защото не е геройство да спасиш 500-грамово бебе. Геройство е да положиш такива усилия, които да помогнат на това недоразвито новородено да води пълноценен живот – да видиш, че ходи, говори, че е социално адаптирано. За съжаление в България липсва регистър на недоносените деца. Ние не знаем какво се случва с тях в бъдеще. В „Майчин дом“ имаме проследяване през първите две години след раждането. Преди месец, по време на едно обучение в Швеция, бях изключително впечатлена, че колегите даваха статистика за това какво се случва с вече възрастните хора, които са родени преждевременно – колко от тях имат брак, разводи, какъв процент работят, броя на завършилите висше образование, което у нас е абсолютно немислимо. Надявам се един ден и в България да има такова проследяване.

Знаете ли какъв е броят на недоносените, родени във вашата болница от началото на годината?

Средният брой раждания в „Майчин дом“ е около 4000 годишно. Процентът на недоносените е между 15-18% и той е много по-висок, отколкото в страната. Причината е, че тук се приемат най-много жени с патологична бременност. В България няма уреден транспорт за новородени деца в критично състояние. Затова е добре жените с рискова бременност, още преди да са родили, да бъдат насочени към нашата болница, за да може впоследствие бебето да получи адекватни грижи. Смятам, че „Майчин дом“ е най-доброто място за неонатологична помощ в страната – откъм наличие на специалисти и апаратура.

В тази връзка бихте ли ни разказали за новата апаратура за лечение с азот?

Азотният окис е медикамент, който в световен мащаб се използва повече от 20 години. В „Майчин дом“ лечението с него се прилага едва от април 2015 г. Първоначално терапията се налага в света за лечение на доносени новородени деца, които имат белодробна хипертония. Най-общо казано, след раждането сърцето на бебето не се адаптира, продължава да функционира, както в утробата, и това е проблем. Така че азотът успява да подпомогне това обръщане на кръвообръщението, което е характерно за по-големите деца и за нас. Това е едната насока, в която той се използва, и тук е животоспасяващ.

При недоносените бебета се търси друг ефект. При тях развитието на белия дроб не е завършило и след раждането продължава, но в една патологична посока. Според проучвания от последните години това може да се избегне чрез прилагането на азот. Лечението е по-продължително, поне 3 седмици. Така недоносените деца в нашето отделение са поставени на два апарата – за обдишване и за азот. Те едновременно получават азот, кислород и въздух. Резултатът не е толкова отчетлив, както при доносените, но за част от тези недоносени бебета това е единственият шанс да започнат да дишат самостоятелно. И вече при шест недоносени деца има отчетен ефект. Едно дете обаче почина, въпреки използването на азот.

Колко тежеше най-малкото бебенце, на което сте помогнали във вашата клиника?

Аз не обичам много да се набляга на цифрите, защото когато хората чуят например за бебе 450 грама, си казват „Ето, те ги спасяват“. А това по-скоро е изключение, отколкото правило. Да кажем, че 500 грама е теглото, което ни дава зрънце надежда. Но целта ни е не просто да ги спасим, а да ги изпишем здрави, да станат пълноценни хора.

Кои жизнени функции са най-застрашени при недоносените?

Всички. Няма нито една система, която да е развита и да функционира адекватно при тях. След раждането водещо все пак е дишането – белите дробове. В последствие е важна всяка една останала система. Такива деца не могат да дишат, да се хранят, да произвеждат кръвни клетки - имат анемии. Мозъкът им също е структура, която не е развита и не рядко се стига до увреждания като мозъчни кръвоизливи.

Увреждането на ретината ли е един от най-често срещаните проблеми при децата в кувьоз?

Не смятам, че е най-честият. За него се говори най-много, защото е нещо, с което можем да се справим. В сегашния етап на развитие на медицината ретинопатията на недоносените е заболяване, което би могло да бъде излекувано, ако се диагностицира навреме. Затова такива деца още от 28-ия ден след раждането си подлежат на задължителни очни прегледи почти всяка седмица. В отделението идва офталмолог, който следи тяхното състояние, и при най-малкото установено увреждане започва терапия  - с лазер, с криотерапия, с авастин, медикамент, използван в последно време.

Ретинопатията на недоносените би могла да бъде овладяна, за разлика от другите две хронични усложнения - увреждането на белия дроб – бронхопулмонална дисплазия, и на мозъка.

При екстремно недоносените бебета, т.е. тези под един килограм, съществува реална опасност от бронхопулмонална дисплазия. Това е хронична белодробна болест и азотът е медикаментът, с който се борим тя да не се развие. Заболяването е свързано с повишен риск за живота на децата след изписването, в рамките на първите две години, поради инфекции на белия дроб.

При мозъчните увреждания като цяло ние сме абсолютно безпомощни. Както обичаме да казваме - имаме за всичко лекарства, но не и за мозъка. Трансплантация на мозък няма. Така че допуснат ли се увреждания на мозъка, единственото, на което можем да разчитаме, е ранно започване на рехабилитация. Преждевременно родените деца в нашата болница се насочват към невролози, които проследяват дали те на един месец държат главичката си изправена, кога започват да се обръщат, да сядат. Във всеки един етап, в който се установи, че има отклонение, децата подлежат на рехабилитация. Това е единственият начин да помогнем.

От какво зависи да не останат трайни увреждания на бебетата – усилията на лекарите или е голяма доза късмет?

Първо зависи от това да не се родят недоносени. Можем да се борим, като намалим честотата на преждевременните раждания.

А на какво се дължат те?

Напредналата възраст на майката, инвитро процедурите. В България категорично можем да кажем, че нивото на женската консултация е изключително ниско. Основната причина за преждевременно раждане си остават инфекциите при бъдещата майка, които са недиагностицирани, нелекувани. Така че най-важна е профилактиката. Оттам насетне, като се роди недоносеното дете -  висококвалифицираният персонал, добрата технология, всичко това, което да ни позволи то да бъде свалено максимално бързо от апаратите, които го подпомагат; максимално бързо да бъде захранено детето, по възможност с майчина кърма; бързо да овладеем инфекциите, тогава честотата на уврежданията би била по-малка. Но че има късмет – има. Ние не можем да кажем категорично дали едно бебе 500 грама, независимо как се развиват нещата месец-два, ще бъде пълноценно на две годинки. Можем само да се надяваме, че ще е така и да дадем най-доброто от себе си, за да помогнем на тези деца.


Интервюто взе Татяна Вълкова

Реклама

Мнения