Публикация

Колоноскопията е златен стандарт за профилактика на рака на дебелото черво

Във всички развити държави, вкл. България, има стандарти за профилактика на злокачествените заболявания на храносмилателната система, като скрининговите процедури, вкл. ендоскопия, се определят в зависимост от степента на риска при всеки пациент.


С нисък риск са тези без оплаквания, на 50 и повече години. С висок риск - тези с фамилна обремененост, друго злокачествено заболяване или фамилни полипози. Те преминават през ендоскопия в по-ранна възраст. Факт е, че се увеличават и подмладяват случаите на рак на храносмилателната система, а много често това заболяване няма ранни ясно разпознаваеми симптоми.




Навременното откриване на болестта дава съвсем различна перспектива за пациента като продължителност и качество на живота. Препоръчително е около петото десетилетие да се направи и гастроскопия. При пациенти, които са фамилно обременени, особено при тези, чиито родители са диагностицирани с рак на храносмилателен орган преди 55-годишна възраст, профилактичните гастро- и колоноскопия трябва да се извършат 10 години преди възрастта, на която се е разболял техният роднина. Това важи не само за децата, но и за братята и сестрите на заболелите.


Извън препоръките за профилактика задължително ендоскопско изследване трябва да се направи при необяснима загуба на тегло без промяна в хранителния режим, желязо- и В12-дефицитни анемии, трудност и болки при преглъщане, хронични болки в корема, промени в характера и ритъма на дефекацията – напр. продължителни запек или диария, примеси на кръв и слуз в изхожданията, наличие на нощни дефекации. Най-честите причини за въздържането от тези изследвания са свързани със страха от болка и неприятни усещания.


Искам да уверя хората, че техниката се развива изключително бързо, рисковете са сведени до минимум, а колоноскопиите се правят с краткотрайна венозна анестезия. Тя се налага, защото манипулацията без нея е болезнена. Така пациентът няма никакви усещания или спомени. Гастроскопията също може да е с кратка упойка, въпреки че обективно не е необходима, тъй като при нея има по-скоро неприятни усещания, отколкото болка. Цялата процедура трае обикновено под 2 минути, така че е напълно поносима и без упойка.


Често пациентите ме питат не е ли достатъчно ехографското изследване на коремните органи, за да се установи има ли данни за туморни процеси. Отговорът е не, що се отнася до хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника и дебелото черво. С ехографа можем да видим някои косвени белези за злокачествено заболяване на кухите коремни органи, но след това отново е задължително да се направи ендоскопия.

При гастро- и колоноскопия можем да вземем хистологична проба от или направо да отстраним съмнително образувание. С изследването се установяват не само злокачествени, но и възпалителни заболявания – гастрити, дуоденити, болест на Крон, инфекция с хеликобактер пилори и др.


Ехографското изследване е много информативно за състоянието на черния дроб, жлъчката, далака, панкреаса, бъбреците, женските полови органи, простатата.

Коментари