Във всички развити държави, вкл. България, има стандарти за профилактика на злокачествените заболявания на храносмилателната система, като скрининговите процедури, вкл. ендоскопия, се определят в зависимост от степента на риска при всеки пациент.
С нисък риск
са тези без оплаквания, на 50 и повече
години. С висок риск -
тези
с фамилна обремененост, друго злокачествено
заболяване или фамилни полипози. Те
преминават през ендоскопия в по-ранна
възраст. Факт е, че се увеличават и
подмладяват случаите на рак на
храносмилателната система, а много
често това заболяване няма ранни ясно
разпознаваеми симптоми.
Навременното
откриване на болестта дава съвсем
различна перспектива за пациента като
продължителност и качество на живота.
Препоръчително е около петото десетилетие
да се направи и гастроскопия. При
пациенти, които са фамилно обременени,
особено при тези, чиито родители са
диагностицирани с рак на храносмилателен
орган преди 55-годишна възраст,
профилактичните гастро- и колоноскопия
трябва да се извършат 10 години преди
възрастта, на която се е разболял техният
роднина. Това важи не само за децата, но
и за братята и сестрите на заболелите.
Извън препоръките за профилактика
задължително ендоскопско изследване
трябва да се направи при необяснима
загуба на тегло без промяна в хранителния
режим, желязо- и В12-дефицитни анемии,
трудност и болки при преглъщане, хронични
болки в корема, промени в характера и
ритъма на дефекацията – напр. продължителни
запек или диария, примеси на кръв и слуз
в изхожданията, наличие на нощни
дефекации. Най-честите причини за
въздържането от тези изследвания са
свързани със страха от болка и неприятни
усещания.
Искам да уверя хората, че
техниката се развива изключително
бързо, рисковете са сведени до минимум,
а колоноскопиите се правят с краткотрайна
венозна анестезия. Тя се налага, защото
манипулацията без нея е болезнена. Така
пациентът няма никакви усещания или
спомени. Гастроскопията също може да е
с кратка упойка, въпреки че обективно
не е необходима, тъй като при нея има
по-скоро неприятни усещания, отколкото
болка. Цялата процедура трае обикновено
под 2 минути, така че е напълно поносима
и без упойка.
Често
пациентите ме питат не е ли достатъчно
ехографското изследване на коремните
органи, за да се установи има ли данни
за туморни процеси. Отговорът е не, що
се отнася до хранопровода, стомаха,
дванадесетопръстника и дебелото черво.
С ехографа можем да видим някои косвени
белези за злокачествено заболяване на
кухите коремни органи, но след това
отново е задължително да се направи
ендоскопия.
При гастро- и колоноскопия
можем да вземем хистологична проба от
или направо да отстраним съмнително
образувание. С изследването се установяват
не само злокачествени, но и възпалителни
заболявания – гастрити, дуоденити,
болест на Крон, инфекция с хеликобактер
пилори и др.
Ехографското
изследване е много информативно за
състоянието на черния дроб, жлъчката,
далака, панкреаса, бъбреците, женските
полови органи, простатата.
Коментари