Д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, в интервю за Хелт медия:

Д-р Шарков, каква е ролята на Световната федерация на зъболекарите, която ви избра за член на своето ръководство?
Тази федерация е основана през 1900 г. В момента тя обединява денталните асоциации на над 135 държави. Тя определя денталната политика в целия свят. Но за нас може би е по-важно участието ми в ръководството на Съвета на европейските зъболекари, защото тази организация е създадена от Европейската комисия като консултативен орган в денталната медицина.

Всички съвременни практики в профилактиката и лечението в нашата сфера се определят в този орган.

Като познавате равнището на стоматологията по света, какво си мислите за ситуацията в България?
Нивото на денталната медицина у нас е високо като подготовка на специалистите, прилагани технологии и материали. Но това силно контрастира с лошото състояние на зъбите и венците на мнозинството от българите. За съжаление по този показател ние сме най-зле в Европа.

Причините за това са много, но възможна мисия ли е в днешно време един човек да си поддържа зъбите в добро състояние?
Това е възможно, но изисква и преоценка на ценностната система. Много хора слагат приоритет върху автомобила, дрехите, домашната техника и чак след това идва здравето.

Все още има нагласата да си мислим, че за здравето ни основно трябва да се грижи някой друг. Това е много измамно чувство! Никаква система не може да надвие над неглижирането на собственото здраве. В развития свят отдавна са осъзнали, че здравето е най-скъпото нещо, не само като житейска ценност, но и като средства.

Ако говорим конкретно за зъбите, всички са чували какво трябва да се прави, но очевидно малко хора спазват съветите...
Точно така е. Много е малък процентът на хората, които спазват стриктна орална хигиена. А тя включва редовно измиване на зъбите, венците и езика с четка и паста сутрин и вечер, използване на специалните конци за зъби, редовна смяна на четката за зъби. Тя не е вечна вещ, както мнозина смятат.

Но статистиката е категорична – само 33 на сто от хората си купуват редовно четки, а 36 процента - пасти за зъби. А хигиената на устата е фактор не само за здрави зъби и венци, но и за здравето на целия организъм.

През 2010 г. на какво ще можем да разчитаме като стоматологична помощ по линия на НЗОК?
Финансовата рамка за дентална помощ остана същата както през 2009 г. Няма да се налага по-голямo доплащане. Много е важно, че за децата са покрити един преглед и четири дейности, свързани с кариеса и всички негови усложнения. Стига, разбира се, родителите да водят редовно децата си на преглед и лечение.

Искам да подчертая, че за децата от социалните домове НЗОК покрива изцяло стоматологичната помощ, а подрастващите до 18-годишна възраст с психически заболявания имат право на лечение под наркоза.

Какви ще са безплатните услуги при възрастните?
За възрастните при тези финансови възможности на здравното ни осигуряване пакетът включва един преглед и две дейности, които могат да бъдат пломби или изваждане на зъби.

Проявяват ли частните здравноосигурителни фондове адекватен интерес към стоматологичната помощ, ще включат ли в пакетите си зъболекарски услуги?
И в момента някои от фондовете осигуряват дентални услуги за пациентите си, с други водим все още неофициални разговори.

 Все пак в България имаме стоматологична помощ по линия на здравното осигуряване. А в други държави, като например Холандия, тази помощ изобщо не е покрита. Надявам се добрите български практики да бъдат продължени и от частните здравни осигурители.