Публикация

Автотренинг за здраво тяло, бодър дух и дълголетие


Дядо ми, чиито имена нося, почина на 97 години, като през целия си живот не е пил никакви лекарства по простата причина, че никога не е боледувал от каквото и да е. Той бе жив пример за мотото: „Здрав дух в здраво тяло”.

Не пушеше и не пиеше алкохол, но за сметка на това ежедневно се наслаждаваше на чай от билки, които беряхме в Средна гора. До последния си миг поддържаше в перфектна форма ума и тялото си с правилен, според него, хранително-двигателен режим. Непрекъснато повтаряше, че „движението е живот и животът е движение” и всяка сутрин започваше с гимнастика, а не е минал и един ден, в който той да не е ходил поне 1-2 часа навън, независимо дали се намираше в София или на планина.

Познаваше силата на мисълта и знаеше, че тя носи здраве или болест според това как се насочва и не преставаше да бъде оптимист, да вярва в силите си и да мисли само позитивно.

Вече е научно доказан факт, че мисълта е материална и въздейства силно върху организма. Много са примерите за болни хора, които чрез автотренинг са оздравявали, както и обратно – здрави хора, които мислят непрекъснато за болести и страхувайки се от тях си ги самовнушават, в крайна сметка се разболяват.

Дядо ми не само пишеше статии по тези теми, но и на практика използваше непрекъснато самовнушението като мощна оздравителна и профилактична сила. Помня, че всяка сутрин ставаше, а пък и си лягаше, с мисълта „Здрав съм, бодър съм, нищо ми няма” и „организмът ми е самолекуващ се и самовъзстановяващ се механизъм”, които изричаше и на глас. Лягаше си не по-късно от 22:30 ч. и ставаше много рано сутрин.

Като виден философ, психолог, историк и публицист поддържаше мисълта си бистра и бърза до 97 год., а може би затова му помагаше и активният му житейски път, заемайки висши управленски длъжности вкл. в сферата на социалните грижи.

В периода между 90-ата и 97-ата си година издаде 7 стихосбирки, от които лъхаше младежкият му ентусиазъм и жизненост, а дори показа, че на такава възраст не са му чужди и любовните трепети (стихосбирка „Няма старост”). Съюзът на независимите български  писатели отбеляза за лириката му, че рядко се среща такъв младежки дух у поет на преклонна възраст.

Помня, че след 90-ата си годишнина спечели дело за имот срещу най-добрия адвокат в града, като сам се подготви за делото и сам си беше адвокат в съда. Според мен здравето му, добрата физическа форма и бърз ум до 97 години се дължат на начина му на живот и мислене.

Разказвам това не за друго, а за да покажа, че с подходяща профилактика на здравето и начина на мислене, човек и на преклонна възраст може да се чувства, а и да изглежда като младеж. Да, и да изглежда, защото дядо стъпваше самоуверено и гордо изправен с по-бодра крачка от много млади хора по улиците, увесили нос. Така го помня до последно.

Силният му дух превъзмогна дори счупването на рамо при падане след 90г. , като въпреки възрастта си се възстанови бързо и продължаваше всеки ден да излиза навън и да се движи. Не се предаваше на никакви трудности и повтаряше: „Ще се движа докато съм жив”. Виждал съм го след травмата да се опитва да достигне колкото се може по-високо място с върха на пръстите на счупената си ръка, за да я раздвижва и възвърне напълно подвижността й отпреди инцидента.

В заключение ще резюмирам философията му за живота, като пожелая на всички читатели - да се усмихвате повече, да бъдете по-добри, да мислите повече за другите и да ги обичате, да мислите само позитивно и с вяра и оптимизъм да вървите напред и да се справяте с трудностите, защото във всеки живот има трудности, но няма непреодолими трудности!


Андрей Манев, София

" }-->

Коментари