По-скъпите устройства обаче гарантират по-малко повторни сърдечни процедури

Норвежки учени проведоха най-голямото досега изследване на стентовете – малки мрежести тръбички, които спомагат за поддържането на проходимостта на артериите на сърцето. Резултатите показват, че скъпите, покрити с лекарства стентове в дългосрочна перспектива може да не са по-ефективни от по-евтините метални стентове по отношение на продължителността на живота на пациентите. 

Данните, които говорят в полза на съвременните покрити стентове в сравнение с „голите“ метални стентове може

 вече да не са толкова категорични,  както се смяташе дълго време, 

обяснява авторът на изследването д-р Кааре Харалд Бонаа от Норвежкия университет за наука и технологии в Тронхайм. 

Д-р Бонаа представи изводите от проучването тази седмица в Рим на годишното събиране на Европейското общество по кардиология. 

Металните стентове са използвани в ранните дни на съдовото стентиране. Тогава обаче често се налага повторна процедура по отваряне на кръвоносния съд – реваскуларизация, тъй като понякога артериите се затварят около стента. По-късно започват да се използват покритите стентове. Тези тръбички са покрити с лекарства, които предотвратяват затварянето на кръвоносния съд. Новите стентове вече масово са използвани от лекарите. 

Цената им обаче често е с хиляди долари по-висока 

от тази на обикновените метални стентове, показаха предишни сравнителни изследвания.

Новото проучване отново сравнява двата вида стентове, като е най-голямото по мащаб от този вид, подчертава д-р Бонаа. Неговият екип анализира  период от  6 години, в който се следи здравето на повече от 9000 пациенти, на които са им поставени стентове заради продължителни болки в гърдите или пък след инфаркт.  Покритите стентове в повечето случаи са с антикоагуланти.

Данните от изследването показват, че няма значителна разлика между покритите с лекарства стентове и металните такива при сравнение както на общия брой смъртни случаи на пациети, така и при несмъртните случаи, включващи инфаркти, както и при сравнение на качеството на живот на болните. Пациентите, на които били сложени покрити стентове, имали  по-малка нужда от повторна реваскуларизация, но не до степента, очаквана от хирурзите, обяснява д-р Бонаа. 

Данните показват, че в действителност на 30 пациенти с поставени метални стентове би трябвало да им се сложат покрити с лекарства, за да се избегне една повторна реваскуларизация. Общият брой на случаите на реваслуларизация и в двете групи бил нисък: 16,5% в групата с покритите стентове срещу 20% в групата с метални такива.

Като цяло, изводът от изследването е, че пациентите, лекувани с покрити стентове, 

не живеят нито по-дълго, нито по-добре от пациенти,

на които са поставени „голи“ метални стентове, обяснява специалистът. Като се има предвид и по-високата цена на покритите с лекарства стентове, разумно ли е да бъдат избирани именно те в повечето от случаите, пита д-р Бонаа.  „Тепърва ще установим как нашите изводи биха могли да променят сегашната практика. Покритите стентове са по-скъпи от металните, но това може да се компенсира донякъде с цената на повторната реваскуларизация, необходима понякога при пациенти с метални стентове“. 

Кардиолози изразиха предпазливост по отношение на твърде радикално интерпретиране на резултатите от изследването.  Според д-р Андреас Баумбах, професор по инвазивна кардиология в Университета на Бристол, Великобритания, 

покритите с лекарства стентове все още са най-добрият избор

за много пациенти, тъй като предотвратяват повторното затваряне на артериите.

„Новото изследване изобщо не твърди, че има група пациенти, които не се нуждаят от покрити стентове. Това, което всъщност твърди изследването, е, че не е престъпление да бъде поставен метален стент. И при тях резултатите са добри, особено при новите поколения метални стентове. И така, резултатите при металните са добри, но все пак покритите с лекарства стентове вършат по-добра работа“, коментира проф. Баумбах.

 Източник: WebMD