По думите му не е ясно дали е влязъл в сила ценовият коридор от 60%

Тенденцията да се изтеглят все повече лекарства от българския пазар е закономерна и е резултат от множество фактори както външни, така и вътрешни.

Това каза проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, пред БНР.

Вчера стана ясно, че още два медикамента – единият за лечение на усложнени инфекции на кожата и меките тъкани и на пневмония, а другият – за терапия на инфекции на горните и долните дихателни, както и на пикочните пътища, са спрени от продажба у нас. Така от 2014 г. досега броят на лекарствата, които вече не се предлагат в страната, достига близо 300.

 „Нека не забравяме, че обратният процес – на навлизане на нови лекарства, на иновативни терапии, на нови молекули и нови лекарствени форми също е световна тенденция, част от която е и България. Имаме 10 иновативни лекарства, които от следващата година ще бъдат на пазара“, коментира проф. Гетов.

Според него непрекъснатият натиск за намаляване на цените, малкият пазар, неплатежоспособността на населението, ограничените ресурси на здравната каса в сферата на лекарствата, нестабилността на нормативните промени предопределят решението на всеки производител дали да продава или не даден медикамент у нас.

Като пример за нестабилност той посочи ценовия коридор за доплащане на лекарства от пациентите, който влиза в сила от 1 септември.

„Той трябваше да се отложи за 1 януари 2017 г., поради много сериозни аргументи и факти, които ние изтъкнахме пред Министерството на здравеопазването. Министърът публикува за обществено обсъждане проект на промени в наредбата с постановление на Министерския съвет. Към днешна дата обаче това постановление не е публикувано и ние очакваме да се появи и тази мярка ценови коридор от 60%, която отново ще доведе до смущения на пазара, до една паника сред участниците какво точно да правят“, изтъкна експертът.

Според него е крайно време да се даде дефиниция какво е липса, дефицит, недостиг на лекарства. По този начин участниците на пазара, институциите и компаниите ще знаят какво трябва да се прави, за да се осигурят на българските граждани достатъчно количества от необходимите лекарства.

„В нормалните европейски държави има т.нар. основен списък с лекарства - за основните заболявания, без които системата не може да работи. В нашия позитивен списък има около 3 хиляди лекарства, а по света - почти 80 хиляди. Трябва да подберем 200-300-400 лекарства, които да са във всяка болница и да бъде гарантирана тяхната доставка“, добави председателят на Българския фармацевтичен съюз.