Публикация
Бърнаут - синдром на професионалното изгаряне
През последните десетилетия все повече работници страдат от синдрома на професионалното „изгаряне“, при това независимо от поста, който заемат, от възнаграждението или от спецификата на работата.
От шивачката в ателието през шофьора, до икономисти, трейдъри и компютърни специалисти – всички са потенциални потърпевши на burnout синдрома.
Професионалното прегряване е психично изтощение, което се появява след дълъг период на напрежение или стрес, причинено най-често от постоянната взискателност на потърпевшия към самия себе си или високи изисквания към работника от страна на началника, колегите и др.
Не е вярно, че феноменът засяга само чувствителни и уязвими хора. По-скоро податливи са хора - мотивирани, перфекционисти, отдадени на работата си до краен предел, които трудно казват „не”. Тези, които не могат, не искат или не смеят да откажат.
Кой е отговорен за зачестилите случаи на burnout?
Не на последно място това е натрапчивата представа за необходимост от все по-добри постижения, както и забързаното време, причинено от напредъка на технологиите. Това, че непрекъснато трябва да сме информирани и подготвени. Сякаш трябва да прескочим невидима летва, която постоянно се мести. Непрекъсната гоненица в опит за достигане на перфектния образ или идеал. И това си има цена. Симптомите са:
- Чувство за провал;
- Постоянна умора;
- Нарушен сън, апетит;
- Болки в корема;
- Увеличена употреба на алкохол, цигари, наркотици;
- Панически атаки;
Усещате се „изтискан”, депресивен, сам, изпразнен.
Тук следва да добавим цинизмът, безчувствието и неразбирането на околните, които изострят състоянието на човека в страдание.
Според специалисти професионалното изгаряне под натиска на външни фактори може да доведе до психологичен срив. Според тях това е социален феномен, в центъра на който се поставят и въпросите за правата на работещите, за условията на труд, за възнаграждението или за часовата ставка. Все неща, които по една или друга причина, днес често се заобикалят и се нарушават. И така, в епоха, в която изискванията към хората стават все по-големи и все по-многобройни, можем да се запитаме къде е поставен човекът?
Знаем, че в Средновековието Бог е бил център на всичко. Въпросите са се поставяли и отговорите са намирани в съответствие с представата за него и неговото всемогъщество. Хората са се оставяли в неговите ръце. Едва Просвещението обръща представите на хората и поставя Човека в центъра на техния интерес. Волтер, Дидро, Жан-Жак Русо правят Човека отговорен за човешкото страдание и радост, единствен управник на своите мисли и емоции. Неговата свобода е издигната във висша ценност и формализирана чрез идеята за права на човека.
Днес обаче, Човекът изглежда изместен от капитала, подвластен на количеството и качеството на работа си, подчинен на целта за увеличение на печалбата или по-голям оборот. Човекът е превърнат в инструмент за задоволяване на нещо, на някой. Той е ресурс. Чрез него може да се достигнат минимали и максимални цели, заложени в началото на годината, на месеца, на седмицата. Всичко това, с най-добри намерения: „Виждаме, че полагаш усилия. Доволни сме от теб. Сигурни сме, че можеш и по-добре, защото имаш потенциал, който трябва да развиеш”.
За да развием този „потенциал“ и да оптимизираме „човешкия ресурс“, често оставяме на заден план физическото и психичното си здраве, личния си живот, т.е. уж неприкосновената ни интимност.
Работно време – дори при нормативно определен работен ден, ние фактически работим без фиксирано работно време. Та има ли днес работещ човек, който не е оставал след работа или не си е „доработвал” през нощта? Работникът трябва да е на разположение. Дори и да си мислите, че успешно сте приключили работния ден, телефонът, таблетът и компютърът са винаги включен и вие все сте си на работа.
Длъжностна характеристика. Кой въобще я чете? Върши се всичко, което трябва и за всичко трябва да сме информирани и подготвени. Насърчава се поемането на все повече работа и е ясно, че не е желателно да се отказвате под риск да ни заклеймят. Подхранва се чувството за вина, а то, при невротичната личност и без това е в изобилие.
Появата на психошколи, коачинг, тимбилдинг и личностово развитие, също е показателна. Мит е, че това сплотява екипа. Да жертваш уикенда си, за да си отново с колегите, с които и без това прекарвате по-голямата част от времето си, често е с обратен ефект. Всеки има право да не харесва колежката. Вместо да прави това, което обича и да си почине както желае, той мотивирано скача и тича с колеги по някоя поляна извън София.
Всъщност симптомите на психично страдание, макар тежки и болезнени, са защита срещу тотален разпад. Стига само да ги чуеш.
Отделете време и се погрижете за себе си.
Коментари