В 142 болници и диспансери в страната през миналата година са лекувани средно по 5 пациенти. Това означава, че тяхната ефективност и качеството на лечение, което предоставят, са изключително ниски. В същото време тези лечебни заведения са усвоили около 56 млн. лв., съобщи Министерството на здравеопазването.

Във всяко от тях е имало под 2000 хоспитализации за 2009 г. За сравнение в пловдивската Университетска болница „Св. Георги” е имало близо 70 000 хоспитализации, или на ден са лекувани средно по 191 пациенти. Във  варненската УМБАЛ „Св. Марина” са преминали 44 хил. души, или средно по 120 на ден, а в „Александровска” – 27 хил., или по 73 на ден.

Използваемостта на леглата в тези 142 здравни заведения е била около 12%. За да бъде ефективна една болница обаче, средното равнище на използваемост трябва да е поне 70 на сто.

76 общински болници през миналата година са работили и по по-малко от 50 клинични пътеки от 298 възможни. Най-драстични са примерите в болниците в Трън – 1 договор и 94 преминали пациенти, в Любимец – 5 договора и 214 преминали пациенти, в Брезник – 2 договора и 290 преминали пациенти, Кула – 0 договора и 0 преминали. Аналогични са случаите в Рудозем, Годеч, Тервел и други градове. Тези болници разполагат само с по 6-7 лекари.

Затова през 2010 г. някои болници ще сключат по-малко договори за работа със здравната каса. Това обаче няма да се отрази негативно на достъпа на пациентите до болнична помощ, категорични са от МЗ.

Причината е, че хората не са търсили и получавали качествено лечение в тях и към момента. Пациентите директно са търсили услугите на по-големите болници или им се е налагало да го правят впоследствие, когато състоянието им се е усложнявало.

Затова с редуцирането на договорите на лечебните заведения със здравната каса през тази година ще се осигури по-ефективно изразходване на обществените средства, а хората ще получават по-качествени медицински услуги в реално работещи болници.
Сред тях са 25 областни болници, около 40 държавни, сред които 19 университетски, както и над 30 общински лечебни заведения. До тези болници пациентите ще имат гарантиран достъп при нужда благодарение на спешните центрове.

В момента до всяка общинска болница се намира и филиал на Спешната помощ. Общо в страната има 28 спешни центъра и 197 филиала към тях. Дори лечебното заведение да не сключи договор със здравната каса филиалът на Спешната помощ ще продължи да съществува и ще се укрепи с допълнително апаратура и кадри.
За тази цел са предвидени 30 млн. лв. повече.

Освен това в съседство на филиалите се предвижда изграждането и на спешни кабинети. В тях ще дежурят общопрактикуващи лекари и специалисти, и ще оказват помощ на неспешните случаи.

Лечебните заведения, които ще сключат по-малко договори със здравната каса през тази година, ще могат да се преобразуват в медицински центрове, ДКЦ или места за долекуване и хосписи. Тези възможности са заложени в промените в Закона за лечебните заведения и в Националния рамков договор чрез пътеките за долекуване.