Публикация
Проф. Николай Габровски: Оптимист съм за възстановяването на Цвети
Проф. Николай Габровски, дм, е началник на Клиниката по неврохирургия в “Пирогов”.
Ударът при падане от 15-20 метра е като да те блъсне кола, движеща се със 100 км/час. Падане от височината на собствения ръст може да е фатално, а от много висок етаж - сателитни антени да помогнат да избегнеш дори и едно счупване. През лятото зачестяват травмите от катастрофи и в басейни, през есента - от падания от дървета.
Проф. Габровски, медицински с какво може да се сравни падането от високо?
Силата на удара при падане зависи от височината, тежестта на тялото и скоростта. Независимо дали говорим за падане, удар или катастрофа, основният проблем е високата енергия, която се предава от твърдия обект на тялото на пострадалия и се пренася от точката на контакта към вътрешните органи. Медицинската класификация определя такива травми като високоенергийни. В такива случаи почти винаги се установява увреждане на няколко органа и системи. Тук е и голямото предизвикателство - лечението трябва да се поеме от мултидисциплинарен екип – лекари с различни специалности, който да се събере на момента и да прецени кои проблеми трябва да се решат на момента приоритетно и кои търпят отлагане. Мога да кажа, че “Пирогов” е едно от малкото места, в които такава комплексна грижа може да бъде предложена. И това се случва ежедневно при пътнотранспортни произшествия, при падане и други подобни инциденти. Екипът поставя водеща диагноза и се решава кой приоритетно да започне лечението. Много често работят едновременно няколко специалисти, използва се разнообразна, високотехнологична апаратура. За пациента резултатът от комплексното лечение е несравнимо по-добър, отколкото ако отделните специалисти се опитват да решават проблемите един по един. При тежките травми не всеки час, а всяка минута е от значение за шанса на пациента да оцелее.
Експертите по пътни произшествия сравняват силата на удара от кола, която се движи със 100 км в час, с падане от 15-20 метра височина, така ли е?
Може да се направи това сравнение, макар и условно, защото специално при падането има значение дали то е директно, или по траекторията има предмети, които забавят скоростта на падане и така “омекотяват” удара. Най-често клони и простори отнемат от енергията на удара при съприкосновението със земята. Имали сме случаи, при които сателитни антени по пътя на тялото така са намалявали силата на удара, че падане от много голяма височина, което теоретично се очаква да е фатално, е завършвало с минимални травми. Свидетели сме и на оцеляването на деца под 1 г., паднали от много високи етажи. В работата си срещаме и такива “чудеса”. Но, за съжаление, масовият случай е падането от височина да причинява тежки полиорганни травми, които изискват спешно, сложно и продължително лечение.
Кои са типичните травми при падане?
Зависи коя част на тялото първа попада в съприкосновение със земята. Най-често са долните крайници. Счупванията при такъв удар са предизвикателство за травматолозите и ортопедите, но почти винаги има и други съпътстващи увреждания в зависимост от конкретната позиция на тялото – на коремни органи, на гръбнака, на главата.
Теоретично падане от каква височина е фатално?
Никой не може да каже. Ако паднеш по “неподходящ” начин – с главата надолу или върху остри предмети, или на много твърда повърхност, и 3 метра височина, може да е фатална. Колкото и странно да звучи, хора загиват дори в падане от собствения ръст, когато при злощастно стечение на обстоятелствата си чупят например шийни прешлени. Макар като специалист да съм склонен да давам класификации и научни обяснения, животът понякога ни изненадва и идват пациенти с незначителни травми, получени при такива падания, които би трябвало да са несъвместими с живота За съжаление, се случва и обратното – при теоретично леки наранявания, пациентите могат да са с тежко, животозастрашаващо увреждане и процесът да протече усложнено и тежко, дори фатално.
Как се обясняват тези парадокси?
Някои го наричат съдба, други – късмет.
Късмет ли е имало златното ни момиче, което лекувахте и за което всички се молехме да се възстанови въпреки тежките травми?
Фактът, че вече е изписана, и то в доста добро, стабилизирано състояние, означава – най-меко казано, че е имала късмет Няма да влизам в конкретика, но тя беше с много тежка травма. Трябваше да се направят няколко операции и всеки етап сам по себе си можеше да бъде критичен и фатален заради сериозните наранявания в много чувсфтвителни зони.
Цвети вероятно наистина е родена под щастлива звезда, но какви са възможностите на неврохирургията да “помогне” на късмета на човек със сериозни гръбначни травми?
Успешното възстановяване на пациентите ни подчертава важността на мултидисциплинарното лечение, което е възможно само в болници с много добри специалисти в различни области на медицината и отработен стандарт да работят екипно, бързо и при използване на най-съвременните методи. Гръбнакът е много сложна система, съставена от множество части – прешлени, които са свързани със сложно устроен апарат от връзки, междупрешленни дискове и най-важното – гръбначният стълб защитава една от най-чувствителните и раними части на нашето тяло – гръбначния мозък и нервите, които излизат от него. При различните високоенергийни травми като падания от височина и катастрофи той безспорно е сред структурите, които най-често понасят силата на удара. Когато започнах работа като неврохирург, имахме скромни възможности да помогнем на човека с гръбначна и гръбначномозъчна травма. Използвахме техники за стабилизиране на гръбначния стълб, които тогава бяха най-модерните, но сега изглеждат допотопни – метална тел, собствена кост на пациента, стоманени стабилизиращи куки и други. За последните 10-15 г. неврохирургията и в частност гръбначната хирургия извървя път, който е сравним с революция. За щастие, всички новости в тази област се прилагат, а много и бяха въведени за първи път именно в клиниката по неврохирургия на “Пирогов”. Това се отнася както за болните с травми, така и за тези с онкологични и дегенеративни заболявания на гръбначния стълб. С отличните възможности на образната диагностика се поставя прецизна диагноза и се прави план за лечение, благодарение на все по-съвършената микроскопска апаратура и инструментариум се осъществяват минимално инвазивни операции, които са много по-щадящи за пациента, а системите за стабилизиране на гръбнака ни позволяват само няколко дни след тежка интервенция да изправяме и раздвижваме пациентите Всичко това беше немислимо само допреди няколко години. Хирургичната ни техника дава възможност да се подходи индивидуално при всеки пациент, според конкретното заболяване така, че качеството на живот след операцията да бъде максимално високо. Стремежът ни е не просто да излекуваме болестта, а и пациентът да усети позитивното влияние на лечението и да се чувства по-добре, отколкото преди операцията. Може да прозвучи изненадващо, но съм много щастлив да кажа, че след дълги години на техническо изоставане към момента ние разполагаме с всичко необходимо за съвременно лечение на високо европейско и световно ниво. Факт, с който можем да се гордеем. Съвсем не на последно място бих споменал и отлично обучените специалисти, без които тази апаратура и технологии не биха могли да бъдат използвани.
За пациентите мярката е колко успешно е връщането им към живота отпреди травмата – каква е равносметката?
Гръбначният стълб има опорна и защитна функция и това, което най-много трябва да опазва, е гръбначният мозък – малка, но изключително ранима структура. За възстановяването решаващо е какви са счупванията и дали те са увредили гръбначния мозък и нервите, които излизат от него. Засягането може да е първично – в момента на самата травма, и вторично – от процеси, които може да продължат часове и дни след травмата в мястото на контузията. Понякога травмите са толкова тежки, че гръбначният мозък е напълно прекъснат и знаем, че шансът за възстановяване на двигателната и неврологичната функция е почти нула. Когато гръбначният мозък е само притиснат, то решаваща става нашата роля – трябва да отстраним притискането максимално бързо, за да дадем възможност на нервните структури да се възстановят. Всеки неврохирург знае, че в такива случаи залогът е много висок и бъдещето на пациента зависи от професионализма и правилните действия на екипа. Животът, а и медицината като част от него трудно се включва в строги определения. Понякога въпреки тежките счупвания няма увреждане на гръбначния мозък и това е най-благоприятният за пациента вариант. Понякога е точно обратното – леки наранявания се оказват фатални. Но голямото професионално предизвикателство са частичните увреждания на гръбначния мозък, защото трябва да се действа възможно най-бързо, да се създадат оптимални условия за възстановяване и след операцията да се започне много активна рехабилитация.
Обикновено колко дълго е възстановяването?
Продължителността е различна при всеки пациент. Има изследвания, които установяват, че дори при тежко увреждане на гръбначния стълб и засягане на гръбначния мозък след 18 до 24 месеца все още има шансове за възстановяване на функциите За успеха е изключително важно през този период да се полагат адекватни и интензивни грижи за тези пациенти – целенасочена рехабилитация и физиотерапия, които са най-сигурният начин да се извлече максимално това, с което разполага като ресурси увредената нервна тъкан.
Често ли имате пациенти с гръбначни травми?
Да, особено през лятото. Свързано е със зачестяването на катастрофите. Но и със скокове във вода, които обикновено са със сериозни последици, тъй като се чупи шийната част на гръбначния стълб, и ако възникне неврологичен дефицит, той почти сигурно е необратим и много тежък. Към края на топлия сезон зачестяват травмите при падане от дървета. Има и трудови инциденти, но те са по-скоро с постоянна честота през годината. Разбира се, има и нещастни случаи, битови травми и други.
Ако някой може да направи прогноза за Цвети, това сте вие, какви са очакванията ви?
Аз съм оптимист. Благодарение на съвместните усилия на хирурзи, неврохирурзи, ортопеди, реаниматори състоянието й беше доведено на етап, който категорично ми дава основание да съм оптимист за бъдещето. Ще е продължителен процес, но силно се надявам да има щастлив финал.
Има ли в практиката ви и други случаи на тежки гръбначни травми, при които никой не се надява, че може да стане чудо?
Имаме изключително драматични истории с тежки счупвания на гръбнака, при които пациентите си тръгват от болницата без неврологични дефицити (парализи). Помня такива случаи, но, за съжаление, са единични. За това щастие има научни обяснения и не може да се нарече чудо в истинския смисъл на думата. Но самият факт, че някои случаи много се отклоняват от обичайната статистика, ги поставя в сферата на необикновеното Помня и пациенти с изключително добро, дори неочаквано благоприятно възстановяване във времето – 5-6-12 месеца, след тежки увреждания. Възможно е да се среща и в други професии, но ние, лекарите, се грижим за пациентите си така, сякаш лечението ще даде най-добрия резултат, независимо колко е тежко състоянието им. Полагаме всички усилия и се надяваме на най-доброто. В този процес е много важно и пациентът и неговите близки да продължават тази борба с увереността, че най-добрият резултат е възможен.
Източник: вестник 24 часа
Автор: Любомира Николаева
Коментари