Бактериална вагиноза е рискова по време на бременност
д-р Мариета Сирманова
д-р Мариета Сирманова
Лекар
Бактериална вагиноза е рискова по време на бременност

Бактериална вагиноза е рискова по време на бременност

Бактериалната вагиноза по време на бременност е свързана с повишен риск от преждевременно раждане, инфекция и др. Ето защо навременната диагностика и лечение на вагиналните инфекции в хода на бременността са изключително важни.

Бактериалната вагиноза е патологично състояние, при което настъпва драстична промяна във вагиналната флора, свързана с драстично намаление или липса на водороден пероксид – продуциращите Lactobacillus и заместването им с условно-патогенни бактерии (Gardnerella vaginalis, Bacteroides, Prevotella, Peptostreptococcus и микоплазми). В резултат силно се разрастват анаеробите и pH се повишва над 4.5 (норма под 4.5). При бактериална вагиноза количеството на бактериите нараства до 1010 кл/см3. Анаеробите продуцират протеолитични ензими, които разграждат полипептидите, в резултат се образуват големи количества амини, които при алкално рН стават летливи и причиняват неприятната миризма (на риба) на влагалищния флуор.  Наличието на амини във вагиналния флуор се даказва с 10% КОН, при което се усеща характерна миризма. От друга страна амините улесняват трансудацията на течност през влагалищните стени и ексфолиацията на епителните клетки, което води до поява на засилено вагинално течение. Gardnerella vaginalis позволява адхезията на голям брой бактериални клетки към излющените клетки на епитела и формирането на т.нар. clue cells.

Бактериалната вагиноза не принадлежи към ППИ, защото изолираните причинители се срещат и при здрави жени (включително и при virgo) и представляват малък дял от нормалната флора. При около 50% от жените се открива и нарушение в чревната флора, поради което може да се говори за един общ процес на дисбиоза в организма. Основните предразполагащи фактори са бременността, вътрематочните спирали и влагалищните промивки. Носителството при мъжете е транзиторно и лечението на партньора не води до снижаване честотата на рекурента инфикция. Честота на бактериалната вагиноза е по-висока при жени с полово-преносими инфекции и при бременните.

Основен симптом е вагиналния флуор с неприятна миризма. В началото  флуорът е течен с бял цвят. По-късно става с жълто-зелен оттенък, по-гъст, лепкав и пенест. Някои жени съобщават за локален дискомфорт, парене и сърбеж, които се засилват непосредствено след менструация и полов контакт.

Бактериалната вагиноза по време на бременност е свързана с повишен риск от преждевременно раждане, инфекция и др. Ето защо навременната диагностика и лечение на вагиналните инфекции в хода на бременността са изключително важни.

Най-често бактериалната вагиноза е ограничена във влагалището инфекция. Макар и рядко е възможно да се развие инфекция на матката и маточните тръби. Ето защо преди поставянето на вътрематочна спирала, аборт или друга инвазивна гинекологична манипулация е важно да се изследва микробиологично влагалищен секрет. Бактериите, предизвикващи бактериалната вагиноза, могат да доведат до развитие и на тазово-възпалителна болест, което от своя страна да доведе до стерилитет.
Всяка жена може да развие бактериална вагиноза. Независимо, че точната причина за появата й не е известна, се смята, че съществуват комплекс от фактори, които нарушават нормалния баланс на влагалището.

Такива са:

• Използване на менструални тампони;
• Повече от един сексуални партньори;
• Инфекция с полово-предавана инфекция – хламидия, микоплазма, уреаплазма, гонорея;
• Използване на хигиенни вагинални душове;
• Вътрематочна спирала като контрацептивен метод;
• Вагинални спермициди;
• Тютюнопушене;

Критерии за диагноза

1. pH>4.5
2. (+) амино тест – при накапване на разствор на KOH към вагинален секрет се отделя миризма на риба
3. плътна, хомогенна секреция по вагиналните стени, под който лигавицата е леко зачервена
4. „clue” cells
5. липса на Lactobacillus

Бактериалната вагиноза е ендогенна инфекции, поради което успоредно с лечението на заболяването се търсят и отстраняват факторите, довели до развитието му. В случай, че не се осъществи лечение е възможно инфекцията да се разпространи към горен генитален тракт. Основното последствие е стерилитетът.

Причинителите на бактериалната са чувстителни към Metronidazole. Препоръчва лечението да се последва и от екзогенна реколоницазия с лактобацили под формата на супозитории. Лечение на сексуалния партньор не е необходимо, освен при рецидивиращите форми.

Основните профилактични мерки са:

- Избягване честата употреба на менструални тампони;
- По време на менструация е добре дамската превръзка да се сменя често, защото кръвта се окислява и става идеална среда за размножаване на условнопатогенни бактерии.
- Не са препоръчителни половите контакти по време на менструация;
- Гениталният тоалет да се извършва в посока отпред назад
- Не е препоръчително носенето на бельо тип „прашки“. Причината е разпространение на фекални бактерии към влагалището;
- Препоръчително е носенето на памучно бельо;
- Не е препоръчително използването на ежедневни превръзки освен в последните дни на менструацията. Затруднява притока на кислород към външните полови органи, а това е чудесна среда за размножаване на анаеробите. Същият ефект имат и тесните (впити) джинсови панталони;
- Вагиналните промивки водят до силно редуциране на нормалната флора, поради което също не са препоръчителни;
- Повечето от продуктите за интимна хитиена имат в състава си антибактериални съставки, които потискат развитието на нормалната микрофлора. Същото се отнася и за вагиналните спермицидни (контрацептивни) гелове;
- Използвайте презервативи, за да предотвратите заразяването с полово-предавана инфекция, особено при полов акт с нов партньор;
- За проследаване ефекта от лечение е препоръчително контролно микробиологично изследване, взето след менструация;
- Препоръчително е използването на презерватив при полови контакти до взимане на контролно микробиологично изследване след лечение;
- Не предприемайте самолечение. Лечението на вагиналните инфекции винаги е етиологично, т.е. насочено към конкретен причинител и съобразено с антибиограмата. Лечението „на сляпо“ води до създаване на резистентност, хронифициране и усложнено протичане на инфекцията;
- При необходимост от прием на антибиотици за повече от 5 дни, успоредно е препоръчителен прием на пробиотик.


Реклама

Мнения