В България всяка година от захарен диабет се разболяват по 10-15 на всеки 100 хиляди деца, от тях едно или две са кърмачета. Инсулинозависимият диабет не може да бъде предотвратен, но може да бъде добре контролиран и усложненията могат да бъдат избегнати.

Захарният диабет представлява хронично нарушение в обмяната на веществата, при което организмът не може да контролира количеството на захарта в кръвта. Това състояние на организма настъпва, когато не му достига инсулинът - хормон, който се отделя от бета клетките на ларгенхансовите острови в панкреасната жлеза. Заболяването настъпва в  резултат от дефект в инсулиновата секреция (най-често това е т.нар. инсулинозависим диабет тип 1), нарушение в  действието на инсулина (т. нар. диабет тип 2, свързан най-често със затлъстяване) или и двете.

         В България всяка година се разболяват по 10-15 на всеки 100 хиляди деца, от тях едно или две са кърмачета. Заболяването зачестява с възрастта, достигайки връх по време на пубертета. В повечето случаи детският диабет е инсулинозависим - болните не могат да живеят без допълнително доставен инсулин, защото по различни причини панкреасната жлеза е загубила способността си да го произвежда.  През последните години все по-често се среща и диабет тип 2, който постепенно  се превръща в значителна част от детско-юношеския.

            На съвременния етап диабет тип 1 не може да бъде профилактиран и развитието му не може да бъде предотвратено дори и при ранно откриване на някои антитела, които са маркери за наличие на бета клетъчен автоимунитет. Захарният диабет тип 2 може да бъде профилактиран и развитието му може да бъде избягнато при пациенти със затлъстяване чрез редукция на теглото им и промяна в начина им на живот.

Понастоящем лечението с инсулин остава единствената форма за лечение на децата и юношите с диабет тип 1. То продължава през целия живот. Неговите цели са:

•Отстраняване на клиничните симптоми и обменните нарушения. 
•Осигуряване на нормален растеж и развитие на детския организъм. 
•Поддържане на добър емоционален тонус и работоспособност. 
•Предотвратяване на острите усложнения - хипергликемия и кетоацидоза. 
•Предпазване от късните съдови усложнения:

·        диабетна ретинопатия, водеща до зрителни нарушения и слепота. Децата и юношите имат по-висок риск от развитие на прогресираща и застрашаваща зрението ретинопатия в сравнение с възрастни. Прогресията може да е бърза, особено при тези с лош гликемичен контрол. Обратно развитие на ретинопатията също е възможно.

·        диабетна нефропатия, водеща до хронична бъбречна недостатъчност и високо кръвно налягане

·        диабетна невропатия, водеща до нарушения на сетивността, болка, парестезии, мускулна слабост, автономна дисфункция, а оттам до развитие на хронични язви, гангрена и ампутация на части от крайници

·        сърдечно-съдови усложнения – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, мозъчни инсулти.

Тези основни цели  се постигат с четири основни и задължителни неща: 
                  • редовен контрол и самоконтрол на кръвната глюкоза  - чрез измерване с глюкомер няколко пъти дневно

                  •инжектиране на инсулин – обикновено 4 (понякога 5) пъти дневно

      •спазване на определен хранителен режим

      •дозирана физическа активност.

 Предпазването от усложнения включва:

·        поддържане на добър метаболитен контрол: нормални (3,3 – 5,5 mmol/l)  или близки до нормалните (5-10 mmol/l) стойности на кръвната глюкоза, нормални стойности на холестерол (до 4,5 mmol/l), HDL-холестерол (над 1,09 mmol/l) и триглицериди (до 1,77 mmol/l), нормални (4-6%) или близки до нормалните (под 7,5%) стойности на гликиран хемоглобин. Повишен гликиран хемоглобин над 7,5 % предсказва по-ранни и по-тежки усложнения. Данните от множество проучвания показват, че 5-7 години на лош гликемичен контрол по време на юношеството и в млада възраст водят до повишен риск от зрителни и други микроваскуларни и макроваскуларни усложнения през следващите 6-10 години. Тези данни подкрепят опитите за постигане на нива на гликирания хемоглобин колкото е възможно по-близки до нормалния обхват при всеки индивид.

·        ежегоден преглед при офталмолог и невролог и двукратно изследване на урина за микроалбуминурия с цел ранно откриване на начални признаци на ретинопатия, невропатия и нефропатияи ранно започване на специфично лечение. 

    Ясно е, че колкото и чести да са и колкото и качествено да се извършват, прегледите при тези специалисти регистрират вече настъпили изменения и по никакъв начин не могат да предотвратят тяхното начало. Единственият начин напълно да се избегнат зрителните, а и всички останали видове усложнения, е чрез поддържането на добър метаболитен контрол.

    В ежедневието това се постига чрез многократно самостоятелно измерване на кръвната глюкоза с глюкомер и записването им в т.нар. дневник заедно с приложените инсулинови дози и отбелязване на извънредни ситуации, които биха могли да окажат влияние върху резултата от измерванията. Прегледът на тези данни позволява на ендокринолога и пациента  да проследяват непосредствените и дневните нива на глюкозата,  да определят непосредствените и дневните нужди от инсулин, да се коригират инсулиновите дози,  да се намалят резките промени на кръвната глюкоза, да се откриват хипогликемия или хипергликемия и тези състояния да се овладяват безопасно.

    Въпреки това този метод има своите недостатъци, тъй като дори и честите измервания (повече от 5-6 дневно) не позволяват да наблюдаваме 24-часа на ден какво наистина става с кръвната глюкоза на пациента. Поради това, че измерванията с глюкомер се извършват периодично, те не могат да отчитат тенденцията  или посоката на нивата на кръвната глюкоза. Така че дори и най-мотивираните пациенти, извършващи чести тестове, могат да пропуснат възникналите много ниски или много високи стойности на глюкозата, особено през нощта.

    Вече са налице устройства за постоянен мониторинг на глюкозата, осигуряващи измервания на всеки 5 минути. Това са 288 отчета на ден, които   дават по-ясна картина на нивото на глюкозата през целия ден. Тези устройства представляват малък пластмасов чип, съдържащ сензор, поставен в подкожното пространство за измерване на интерстициалната глюкоза. Тези сензори предават стойностите на глюкозата към други устройства – приемници или към инсулинова помпа. Сензорите се сменят на няколко дни (обикновено от 3 до 7, най-често 5 дни). Постоянно измерваните резултати за глюкозата са на разположение по време на мониторирания период и се съхраняват в устройството приемник или помпата за прехвърляне на компютър в по-късен момент. Възможността за прехвърляне позволява на пациента и/или на лекаря преглед на резултатите и нагласяне на дозата на инсулина. Прегледът на резултатите от непрекъснатото наблюдение на глюкозата е много полезен в обучението за въздействието на храната, времето на приложение на инсулина и физическото натоварване върху нивата на глюкозата. Постоянният мониторинг на глюкозата допълва пропуските от тестуването с глюкомер и открива скрити особености, каквито са чести, но неустановени с обикновено тестуване с глюкомер  епизоди на много ниска или на много висока кръвна глюкоза. Постоянните сензорни глюкозни монитори могат да служат при корекции на инсулиновата доза в реално време и могат да идентифицират периоди на повтарящи се хипергликемии и периоди на повишен риск от хипогликемия. Въз основа на данните, събрани по този начин, могат да се определят областите, в които трябва да се промени планът за диабетни грижи така, че различните видове усложнения да бъдат максимално отдалечени във времето и дори да бъдат избегнати.

    Понастоящем устройствата  за постоянен мониторинг на глюкозата са скъпи и са недостъпни за голяма част от болните. Съществуват обаче и професионални устройства за краткотрайно периодично приложение. Употребата на такива устройства, макар и само за няколко дни,  позволява да се анализира много по-детайлно състоянието на даден пациент и да се промени лечението така, че значително да се подобри неговият метаболитният контрол и по този начин да се предотвратят  възможните  съдови усложнения. 

    След определяне нивото на метаболитния контрол по  рутинен начин – оценка на растежа и развитието на детето, преглед на данните от ежедневния самоконтрол  чрез измерване на кръвна глюкоза с глюкомер, изследване на гликиран хемоглобин – на детето се поставя сензор за постоянно глюкозно мониториране.               .                                                 

    През следващите няколко дни пациентът води обичаен начин на живот, като продължава измерванията с глюкомер и води подробен дневник за храненето, физическата активност, остри заболявания и други важни събития, които биха могли да повлияят на нивата на кръвната глюкоза. На 5-ия или 6-ия ден сензорът се сваля, данните от измерванията се прехвърлят на уеб-базиран софтуер - CareLink® Pro, с помощта на който се извършва анализ на събраните данни.

    Въз основа на този анализ се прави корекция в инсулиновото лечение, дават се съвети относно промени в храненето, физическата активност и справянето с различни житейски ситуации. Проследяване на ефекта се осъществява по време на ежемесечните диспансерни прегледи и на всеки 3 месеца чрез изследване на гликиран хемоглобин. При липса на подобрение в метаболитния контрол отново се провежда  краткотрайно непрекъснато глюкозно мониториране с последваща промяна в плана за лечение.  Необходимостта и периодичността на  глюкозното мониториране се определя в зависимост от индивидуалните нива на метаболитен контрол на всеки от пациентите. 

    Световната практика е показала, че лечението на усложненията от диабета достига до 10 000 $ (около 15 000 лв) годишно на пациент. Превенцията на тези усложнения изисква значително по-малко средства и води до по-голяма ефективност от лечението. 

    В резултат на въвеждането на периодично постоянно глюкозно мониториране е възможно значително и трайно подобрение на метаболитния контрол при децата с диабет, което ще доведе до превенция на зрителните и други тежки  усложнения при теази деца – нарушено зрение, слепота -  при тези деца,  хронична бъбречна недостатъчност, полиневропатия, сърдечно-съдови усложнения, ампутация на крайници. Това ще даде възможност на болните от  диабет деца да пораснат нормално и да живеят пълноценен живот. Към момента такива устройства могатж да бъдат поставени в детските ендокринологични клиники в страната, а също и в Детския ендокринологичен кабинет на ДКЦ 2 - Добрич. Спонсор за град Добрич е местният Лайънс Клуб.