Публикация

Симптоми и изследвания при бъбречна криза

Симптоми и изследвания при бъбречна криза

Медицината определя бъбречната криза като спешно състояние, което изисква незабавна лекарска помощ


Уролитиазата (бъбречно-каменна болест) е едно от най-разпространените урологични заболявания. При нея се образуват камъни в пикочните пътища - бъбрека, уретерите и пикочния мехур

При някои пациенти уролитиазата може да дълго време да протича без симптоми и да бъде открита случайно по време на образно изследване. В много случаи обаче тя е съпроводена с изключително силна болка, която може да продължи няколко часа. Това е т. нар. бъбречна криза, която медицината определя като спешно състояние и се изисква незабавна лекарска помощ. Тя е  провокирана от преминаването на камъка през уретера – от бъбрека през пикочния мехур.

Кои са водещите симптоми при бъбречна криза:

  • Внезапна силна болка в областта на пояса или коремната част на тялото - най-често едностранно;
  • Обикновено болката започва през нощта;
  • Чувство на напрегнатост и тревога, човек трудно намира подходяща поза на тялото;
  • Позиви на гадене, повръщане и често уриниране, но с оскъдно количество урина;
  • Парене и болки при уриниране и отделяне на мътна урина с червено-кафяв цвят;
  • Повишени стойности на кръвно налягане (по-ясно изразено при долната граница) и учестен пулс;
  • Анамнеза за подобни кризи в по-ранен период.

За да се докаже, че кризата е резултат от бъбречна колика, е необходимо да се направят следните изследвания:

  • Изследвания на урината - стойности на рН; относително тегло; повърхностно напрежение; микроскопско изследване на уринния седимент.
  • Изследвания на кръвта – за повишени нива на левкоцити и на пикочна киселина; скорост на утаяване на еритроцитите; креатинин и урея в кръвта.
  • Ехография и рентгенография на коремни органи.
  • Анамнестични данни за подобни кризи.

 Повече информация за образуването на камъни в пикочо-отделителната система и за приложението на Реналит можете да получите като зададете въпроси към проф. Мария Иванова и д-р Иван Георгиев.

Коментари