Публикация

Тайната на президента Кенеди


Той беше хубав, умен и много богат, жените го обожаваха не само заради властта, но и заради излъчваната сила и обаяние. Само най-близките му са знаели обаче за тежките здравословни проблеми, с които е трябвало да се справя през целия си живот.
 
Джон бил болнаво дете. Родил се с дефект в гръбначния стълб и още в ранна възраст изпитвал болки в гърба, заради което трябвало да носи корсет. Тъй като левият му крак бил по-къс, той цял живот носел обувки по поръчка. Семейство Кенеди пазело в дълбока тайна тези заболявания.

Джон завършва Харвард, а през Втората световна война като флотски офицер проявява истински героизъм. Торпедният катер под негово командване бил ударен от японски миноносец близо до Соломоновите острови. Двама моряци загинали, а Кенеди и още 10 души плували 15 часа до най-близкия бряг.
Всички вестници публикуват снимки на Джон в офицерска униформа и репортажи за неговия героизъм. За по-добро начало на политическа кариера не би могло и да се мечтае!

Джон Кенеди бил обаятелен и ненаситен в плътските удоволствия. Живеел на бързи обороти, опитвал се да получи всичко от живота, може би защото болестите стеснявали перспективите пред него. Но, както се оказва, ако са изчислени само в години.
 
На 31-годишна възраст Джон получил внезапна криза – температурата му се вдигнала рязко, кръвното му спаднало, започнал да повръща, имал силни болки в корема. Лекарите му поставили диагноза - болестта на Адисон.

Не е изключено тя да се е развила много преди да бъде поставена диагнозата. Още от детството си страдал от силни алергии: от прах, кучета и коне. Често имал алергична хрема, зачервявания по кожата, възпаления на лимфните жлези. Периодично получавал астматични пристъпи и стомашни разстройства. Въпреки отличния апетит, на младини Кенеди бил страшно слаб. Характерни симптоми на адисоновата болест са хронична умора и загуба на тегло.

Според лекарите Кенеди имал още не повече от година живот. При болестта на Адисон се нарушава функцията на надбъбречните жлези, а по това време този процес се е смятал за необратим. Надбъбречните жлези постепенно се разрушават, имунната система отслабва до такава степен, че пациентът става беззащитен пред всяка инфекция.

Единствената перспектива  била живот на болен богаташ, но Кенеди решава да се бори. И съдбата му се усмихва отново: започват да  лекуват успешно болестта на Адисон с дезоксикортикостерон ацетат (гранулите на Док).

Препаратът се имплантирал във вид на гранули в мускулите на бедрото и гърба, а гранулите се сменяли на всеки 2-3 месеца. Все пак през 50-те години диагнозата адисонова болест означавала обреченост. Тази диагноза можела да постави кръст на политическата кариера на  бъдещия президент и затова била пазена в тайна. Цялата медицинска документация на Джон била строго засекретена.

Баща му Джоузеф Кенеди закупил цели партиди от рядкото лекарство и ги съхранявал в сейфовете на различни банки, за да може синът му  да има на разположение препарата по време на обиколките си в страната. Скоро започнало  производството на хидрокортизон, който се прилага заедно с гранулите на Док.  Кенеди се почувствал напълно здрав и изпълнен с енергия. Благодарение на хормоналната терапия  наддал на тегло и станал още по-привлекателен.

Следващият етап в политическата кариера на Джон Кенеди е сенаторското място. По време на обиколките на всички градове на Масачузетс обаче болките в гърба отново напомнят за себе си и той ги облекчава с горещи вани.

Налагало му се да прибягва до помощта на секретарката си, защото не можел да се наведе да вдигне падналата от бюрото му писалка. Ползвал патерици, когато бил сам в кабинета си и ги прибирал при посещения. По цели нощи не можел да заспи от болки.

Лекарите му предложили операция, но казали, че шансовете да я преживее са 50 на 50%.
Освен това възстановяването щяло да бъде трудно заради адисоновата болест, която намалява устойчивостта на организма към инфекциите. Близките на Кенеди се опитали да го разубедят, но той решава, че предпочита смъртта пред живота на патерици.

Операцията, по време на която имплантирали в гърба му сребърна пластинка,  продължила 3 часа. В "Архив на американската медицинска асоциация" операцията е описана като "Случай № 3: пациент с недостатъчна функция на надбъбречните жлези вследствие на болестта на Адисон е опериран по негово настояване".

Минава време, без забележимо подобрение. Всяка сутрин Жаклин обработва гнойната рана на гърба на съпруга си. В такъв момент човек би се отчаял. Но не и Кенеди. Той понасял болката с усмивка и никога не пропускал да се пошегува по разни поводи – дали с болничните порядки, или със собственото си страдание. Може би точно чувството му за хумор му помогнало да оживее.

След няколко месеца Кенеди се решава на втора операция. Този път сменили сребърната пластинка с костен трансплант и той се избавил от болките, макар и ненапълно. Джон се завърнал в Сената в добро здраве и изпълнен с енергия.

Болестта на Джон не успява да попречи на всичките му амбиции. Той става най-младият президент в историята на САЩ, раждат му се син и дъщеря, има роман със секссимвола на 20-и век Мерилин Монро... До изстрела в Далас на 22 ноември 1963 година.

И с трагичната си гибел Кенеди остана в историята като победител. Заслужено – ако не беше човек със забележителна воля и характер, много пъти можеше да умре на операционната маса или в болничното легло.

" }-->

Коментари