Пациентът сам трябва да плати изследванията си, за да влезе в списъка на чакащите за нов бъбрек

33-годишният Мариан Георгиев от Ловеч е с хронично бъбречно заболяване и чака за трансплантация на бъбрек.  Младият мъж е на хемодиализа от 6 години. Той е решил да се бори и да води нормален начин на живот. Въпреки уморителните процедури на хемодиализата, Мариан е приет за студент първа година и учи за помощник фармацефт в Медицинския университет в Плевен. Той разказа историята си по време на пресконференция в София, на която бе представен първия у нас обучителен проект за лекарите в диализните центрове и предимствата на "безкръвната" хирургия при бъбречните трансплантации. На снимката - Мариан, крайният вляво, разказва историята си на брифинга в София. 

Повечето от пациентите, които постъпват за хемодиализа, са регистрирани в доста напреднал стадий на хронично бъбречното заболяване.  За тях това е един голям шок. Животът ти се обръща 2 пъти на по 360 градуса. Всичките ти социални, икономически и други контакти престават  да съществуват по простата причина, че 

ти си 3 пъти в седмицата минимум по 4 часа на хемодиализно лечение

През това време пациентът обикновено лежи на едно легло и машина прочиства организма му, като по този начин замества бъбрека му, който не работи. 

Проблемите, които следват, са, че не всеки има психическата нагласа да издържи натоварването покрай това заболяване.  Много хора не могат да го преодолеят и „свършват“ много бързо. Мнозина не могат да приемат, че това се е случило с тях, че са на хемодиализа. За това е хубаво да има психолози в хемодиализните центрове, които да посрещат пациентите. Сега това правят лекарите, но в повечето случаи те нямат време за това.  Започва се един кръговрат – пациентът се е хранил с нещо, пил е нещо – почва да се трови, накрая не издържа психически и си отива. 

За да се извърши хемодиализата, трябва да има специален достъп до организма – чрез артеро-венозна фистула или чрез катетър. За тази фистула по принцип цената се покрива от Здравната каса, но в повечето случаи в провинцията хората си плащат.

Цената на една фистула е 600 лв. 

За човек, който е пенсионер, например, това са много пари. Независимо от това дали иска обаче той е принуден да я направи, защото временният катетър не е решение на въпроса  - той се запушва, не прави добра диализа, получават се инфекции. 

Другият момент е подготовката за бъбречна трансплантация, след като пациентът вече е на хемодиализа. Някои от необходимите документи се подготвят в хемодиализния център, за други обаче личният лекар трябва да даде направления.  Личните лекари обаче не издават такива направления, когато става въпрос за трансплантации, 

и се налага пациентите да си плащат за изследванията, които струват около 500 – 600 лв.

Мнозина пациентите се отказват от трансплантация, тъй като документите са много. А докторите въобще не помагат на нефролозите, за да стигнат пациентите до списъка на чакащите.  Така хората си остават на диализа. Затова лекарите в диализните центрове трябва да окуражават хората, които идват там, да направят изследванията и да се запишат в листата на чакащите за бъбречна трансплантация. Нещо повече, някои лекари в диализните центрове обясняват на пациентите, особено ако те не са информирани, че трябва да направят  2 години на диализа, за да се запишат в листата на чакащите.  Това е недопустимо. 

Други лекари казват на пациента „Изчакай малко, още ти е рано“.  След това на него му е неудобно да пита да трансплантация и така минават 2 години, а той още не е включен в списъка на чакащите. Аз съм от диализния център в Ловеч. 

Там сме 30 човека, и от тях само 4-ма сме в списъка за трансплантации

Едно от заболяванията, което съпътства  хроничното бъбречно заболяване, е остеопорозата.  Тя е неизбежня, ако болният остане по-дълго време на диализа. Тя те съпътства през цялото време и накрая се стига до инвалидност.  Освен това трябва да се направи и изследване на паратхормон. Лекарите в диализните центрове обаче не насочват бъбречноболните с направления и те отново трябва да си го заплащат. 

Аз бях извикан вече веднъж за трансплантация, но не успях да се класирам поради някои причини. Надявам се, че ще бъда извикан пак. Трябва да има голяма координация, за да може при една донорска ситуация да бъдат извикани хора, надявам се и по-млади, които в момента са на диализа. 

За да има повече трансплантирани, трябва да има по-голяма осведоменост на хората за това какво е донорството и как функционира системата в България.