На 1 октомври се отбелязва Международният ден на болестта на Гошé
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
На 1 октомври се отбелязва Международният ден на болестта на Гошé

На 1 октомври се отбелязва Международният ден на болестта на Гошé

Това е вродено заболяване, резултат на генетична мутация

На 1-ви октомври светът изразява подкрепата си към хората с диагноза болест на Гошé. На този ден се отправя призив към обществото да изрази своята съпричастност към техните проблеми. Инициативата е на Европейския Гошé алианс и има за цел да информира за симптомите на болестта и да акцентира върху важността на диагностицирането й в ранен стадий. Тази година се отбелязват и 25 години от официалното одобрение на първата успешна терапия за болестта.

Болестта на Гошé е вродено заболяване, резултат на генетична мутация. Симптомите са с различна тежест – от много леки до много сериозни, които причиняват инвалидност и смърт. 

Типични симптоми са увеличение на далака и черния дроб, болки в костите и скелетни нарушения, промени в кръвната картина, водещи до повишена склонност към кръвотечения. Въпреки това болестта се диагностицира късно, тъй като симптомите се припокриват с тези на други заболявания.

Болестта може да се прояви във всяка възраст - както при кърмачета, така и при възрастни хора. Децата, страдащи от болест на Гошé, са със стойности за височина и тегло под нормалните.

Заболяването е с честота 1 на всеки 100 000 раждания. В България има 18 диагностицирани пациенти, а от 2001 г. болните с Гоше в страната имат достъп до лечение, за да водят активен и ползотворен начин на живот. 

Страната ни е с най-ниската честота на диагностициране на болест на Гошé на Балканския полуостров – 3 пъти по-ниска спрямо Хърватия, Словения, Албания и 4 пъти по-ниска от Черна гора. Тези данни предполагат, че има недиагностицирани пациенти, особено при децата. 

В България има само един диагностициран пациент на възраст под 18 години. Това е доста обезпокоително, тъй като колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-малко са последствията от него. Причините за ниските нива на диагностициране са много: от една страна, трудно идентифициране на болестта, от друга - липсата на скринингови програми“, коментира Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести.

В света при около 60% от пациентите болестта се открива във възрастта до 20 г., в България този процент е под 40 на сто.  

„Болестта на Гошé се определя като трудна за диагностициране, защото малко се познаваше преди 20 години, когато започнахме да се занимаваме с нея. Днес резултатите от лечението в България са превъзходни. Пациентите са с нормални физически и психически показатели и не се различат от хората, които нямат това рядко заболяване“, коментира проф. Радка Тинчева, началник на Клиниката по ендокринология, диабет и генетика в СБАЛ по детски болести в София.

Заболяването е описано за пръв път от френския лекар Филип Шарл Ернест Гошé през 1882 г. Носителите на рядката болест страдат от недостиг на ензима глюкоцереброзидаза. Този ензим осигурява разграждането на веществото глюкоцереброзид в клетките. При недостатъчно количество от ензима, това вещество се натрупва в клетките и им пречи да функционират нормално. 

Уголемените клетки, съдържащи натрупвания от неразграденото вещество, са наречени клетки на Гошé. Те са главен признак на заболяването. Болестта на Гошé е най-честата от 10-те т. нар. болести на натрупването. Това натрупване засяга предимно далака, черния дроб и костния мозък. Клетките на Гошé могат да се натрупат и в други тъкани и органи, включително в белите дробове, кожата, очите,  сърцето и в по-редки случаи в нервната система.

Реклама

Мнения