Публикация

В цяла Европа лекарите застаряват, младите мигрират

Близо един випуск лекари напускат България всяка година. Всеки трети практикуващ лекар е над 60 години



Най-големите предизвикателства в съвременното здравеопазване в Европа са проблемите, свързани с кадровото обезпечаване. До този извод стигнаха участниците в 23-тия симпозиум на ZEVA (Симпозиум на централно- и източноевропейските лекарски камари), който се проведе на 29-30 септември в София под домакинството на Българския лекарски съюз.

Дискутирани бяха теми, свързани със застаряването на лекарите, възнагражденията им, дисциплинарните процедури в лекарската камара, проблемите на лекарите с медиите по отношение на тяхното право на личен живот, методиките за остойностяване на медицинските дейности.

В цяла Европа лекарите застаряват, младите мигрират, търсейки по-добра реализация в професията, има сериозен недостиг на специалисти най-вече в отдалечените региони, установиха участниците във форума.

 Близо един випуск лекари напускат България всяка година. Около 500 удостоверения за чужбина, без които медиците не могат да започнат работа или да специализират извън страната ни, издава БЛС годишно, а 350 - 400 лекари действително заминават зад граница с тези документи. Техният брой представлява число, равно на 90% от новозавършилите”, съобщи председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев.

В доклада си той обясни, че всеки трети практикуващ лекар у нас е над 60-годишна възраст, а близо 55% от медиците са над 55 години. Само 5 на сто са до 31 години, останалите са пенсионери.

 Страната ни е изложена на риск до няколко години да изпадне в тотален недостиг на медицински специалисти. Вече има области в Северозападна България и Родопите, където анестезиолозите са по един-двама, няма детски хирурзи и неонатолози, педиатрите са малко, липсват съдебни медици, вирусолози, детски психиатри, инфекционисти и хематолози”, каза д-р Грозев.

Подобна е ситуацията и в останалите страни в ЕС. Единствено в Словения миграцията все още е малка и младите лекари остават в страната си.

Д-р Макс Каплан - заместник-председател на Немската медицинска асоциация и президент на Баварската лекарска камара, отбеляза, че в Германия съществува специален фонд за подпомагане на младите лекари, който им предоставя средства за специализации и допълнителни бонуси, ако отидат да работят в селата. От БЛС заявиха, че идеята е много добра и ще се опитат да я реализират и у нас. Главният секретар на лекарския съюз д-р Стоян Борисов информира колегите си, че съсловната организация всяка година осигурява стипендии за млади лекари в размер на 400 лв., което също се прави с цел намаляване на изтичането на кадри към чужди страни.

Недофинансирането на здравеопазването беше другият общ проблем за страните в ЕС, макар той да засяга в различна степен отделните държави. „Докато у нас се отделят едва 4% от БВП за сектора, в Чехия процентите са 5, а в Австрия – 13”, даде пример д-р Борисов. Въпреки това навсякъде се търсят начини парите за здраве да се увеличат, за да могат да се подобрят и условията на медиците, а това да доведе до намаляване на миграцията.

В България все още не е направено остойностяване на медицинските дейности и на лекарите се плаща на остатъчен принцип. Затова БЛС се зае със създаването на методика, по която да се извърши остойностяването”, каза заместник-председателят на организацията д-р Галинка Павлова. Тя поясни, че в методиката ще се отчетат спецификите за всяка медицинска дейност – вложен физически и интелектуален труд, квалификация, място и време на извършване. „При изработването ползваме опита на френската, немската и австралийската система, адаптирани към българските условия”, допълни зам.-председателят на БЛС.

Общ е и проблемът с необоснованите атаки на медиите към лекари. Забрана да се публикуват имената на медици, които са обвинени в лекарска грешка, но не са осъдени, има само в Австрия. Масовото оклеветяване разрушава репутацията на хората, а оттам и връзката лекар-пациент, категорични са от съсловните организации. БЛС излезе с предложение да се постави началото на международна кампания: „За да е успешно лечението, аз вярвам на своя лекар“.

„Нека се обърнем с апел към обществеността: Да спрем съзнателно или не насажданата омраза помежду ни. Ние не сме врагове и не водим войни. Пациенти и лекари имаме еднакво силно желание и стремеж за опазване на здравето. Точно затова нека забравим отрицанието. Подаваме ръка, за да върнем доверието в лекарите”, заяви председателят на лекарския съюз.

За проблемите, свързани с лекарските грешки и дисциплинарните процедури, говори д-р Петко Загорчев, председател на Централната комисия по професионална етика на БЛС. Той поясни, че у нас решенията на комисията са само препоръчителни за регионалните колегии и това създава затруднения в работата. Според него са необходими законодателни промени, за да се изчисти казусът.

Изключително интересен и полезен беше докладът на д-р Жак де Халер – президент на Постоянния комитет на европейските лекари (СРМЕ). Той информира колегите си, че в Брюксел се готви изискване за дерегулация на професията, с мотива, че правилата пречат на свободната търговия. „Ние не продаваме картофи, не произвеждаме автомобили, ние сме лекари и ситуацията при нас е различна. Здравеопазването се нуждае от регулации”, заяви той. Д-р де Халер получи подкрепата на всички представители на лекарските колегии. „Заедно сме силни и мисля, че само така ще можем да се противопоставим на това”, каза той в заключение.

Гости на форума бяха председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, подуправителят на Националната здравноосигурителна каса Иванка Кръстева и други.

 Презентациите на д-р Грозев, д-р Павлова, д-р Загорчев, д-р Жак де Халер може да видите в прикачените файлове.

 

 

Прикачени файлове

zeva_presentation_dr_de_haller.pptx
zeva_prezentacia_dr_pavlova.ppt
zeva_presentacia_dr_zagorchev.ppt
zeva_presentacia_dr_grozev.ppt

Коментари