Публикация
В цяла Европа лекарите застаряват, младите мигрират
Близо един випуск лекари напускат България всяка година. Всеки трети практикуващ лекар е над 60 години
Най-големите предизвикателства в съвременното здравеопазване в Европа са проблемите, свързани с кадровото обезпечаване. До този извод стигнаха участниците в 23-тия симпозиум на ZEVA (Симпозиум на централно- и източноевропейските лекарски камари), който се проведе на 29-30 септември в София под домакинството на Българския лекарски съюз.
Дискутирани
бяха теми, свързани със застаряването на лекарите, възнагражденията им,
дисциплинарните процедури в лекарската камара, проблемите на лекарите с медиите
по отношение на тяхното право на личен живот, методиките за остойностяване на
медицинските дейности.
В цяла Европа лекарите застаряват, младите мигрират, търсейки по-добра
реализация в професията, има сериозен недостиг на специалисти най-вече в
отдалечените региони, установиха участниците във форума.
В доклада си той обясни, че всеки трети практикуващ лекар у нас е над 60-годишна възраст, а близо 55% от медиците са над 55 години. Само 5 на сто са до 31 години, останалите са пенсионери.
Подобна е ситуацията и в останалите страни в ЕС. Единствено в Словения миграцията все още е малка и младите лекари остават в страната си.
Д-р
Макс Каплан - заместник-председател на Немската медицинска асоциация и
президент на Баварската лекарска камара, отбеляза, че в Германия съществува
специален фонд за подпомагане на младите лекари, който им предоставя средства
за специализации и допълнителни бонуси, ако отидат да работят в селата. От БЛС
заявиха, че идеята е много добра и ще се опитат да я реализират и у нас. Главният
секретар на лекарския съюз д-р Стоян Борисов информира колегите си, че съсловната
организация всяка година осигурява стипендии за млади лекари в размер на 400
лв., което също се прави с цел намаляване на изтичането на кадри към чужди страни.
Недофинансирането
на здравеопазването беше другият общ проблем за страните в ЕС, макар той да
засяга в различна степен отделните държави. „Докато у нас се отделят едва 4% от
БВП за сектора, в Чехия процентите са 5, а в Австрия – 13”, даде пример д-р
Борисов. Въпреки това навсякъде се търсят начини парите за здраве да се
увеличат, за да могат да се подобрят и условията на медиците, а това да доведе
до намаляване на миграцията.
„В
България все още не е направено остойностяване на медицинските дейности и на
лекарите се плаща на остатъчен принцип. Затова БЛС се зае със създаването на
методика, по която да се извърши остойностяването”, каза заместник-председателят
на организацията д-р Галинка Павлова. Тя поясни, че в методиката ще се отчетат
спецификите за всяка медицинска дейност – вложен физически и интелектуален
труд, квалификация, място и време на извършване. „При изработването ползваме
опита на френската, немската и австралийската система, адаптирани към
българските условия”, допълни зам.-председателят на БЛС.
Общ
е и проблемът с необоснованите атаки на медиите към лекари. Забрана да се
публикуват имената на медици, които са обвинени в лекарска грешка, но не са
осъдени, има само в Австрия. Масовото оклеветяване разрушава репутацията на
хората, а оттам и връзката лекар-пациент, категорични са от съсловните
организации. БЛС излезе с предложение да се постави началото на
международна кампания: „За да е успешно лечението, аз вярвам на своя лекар“.
„Нека
се обърнем с апел към обществеността: Да спрем съзнателно или не насажданата
омраза помежду ни. Ние не сме врагове и не водим войни. Пациенти и лекари имаме
еднакво силно желание и стремеж за опазване на здравето. Точно затова нека
забравим отрицанието. Подаваме ръка, за да върнем
доверието в лекарите”, заяви председателят на лекарския съюз.
За
проблемите, свързани с лекарските грешки и дисциплинарните процедури, говори
д-р Петко Загорчев, председател на Централната комисия по професионална етика
на БЛС. Той поясни, че у нас решенията на комисията са само препоръчителни за
регионалните колегии и това създава затруднения в работата. Според него са
необходими законодателни промени, за да се изчисти казусът.
Изключително интересен и полезен беше докладът на д-р
Жак де Халер – президент на Постоянния комитет на европейските лекари (СРМЕ).
Той информира колегите си, че в Брюксел се готви изискване за дерегулация на
професията, с мотива, че правилата пречат на свободната търговия. „Ние не
продаваме картофи, не произвеждаме автомобили, ние сме лекари и ситуацията при
нас е различна. Здравеопазването се нуждае от регулации”, заяви той. Д-р де
Халер получи подкрепата на всички представители на лекарските колегии. „Заедно
сме силни и мисля, че само така ще можем да се противопоставим на това”, каза
той в заключение.
Гости на форума бяха председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, подуправителят на Националната здравноосигурителна каса Иванка Кръстева и други.
Коментари