В глобален план тютюнопушенето е една от водещите причини за смърт, която може да бъде предотвратена. Вредният навик причинява повече от 5 милиона смъртни случая годишно, а тенденцията е броят да нараства.

В световен мащаб, разходите за здравеопазване, свързани с употребата на тютюневи изделия, се оценяват на около билион долара годишно. Пушенето е основен рисков фактор за развитието на онкологични, сърдечно-съдови и дихателни заболявания. Спирането на вредния навик значително намялява риска от заболеваемост.

Въпреки, че основно внимание се обръща на вредите върху физическото здравето, една по-слабо изследвана, но съществена тема в тази сфера е свързана с взаимовръзката между пушенето и психическото здраве. Макар, че голяма част от пушачите твърдят, че искат да откажат цигарите, много от тях продължават да пушат, т.к. вярват, че това влияе благоприятно на емоционалното им състояние. Те смятат, че пушенето облекчава емоционалните им проблеми, тушира чувствата на депресия и тревожност, стабилизира настроението и им помага да се справят с натрупания стрес. Не е за учудване, че вътрешните убеждения на пушачите влияят серозно върху това дали те искат или не да откажат цигарите.

Изследванията показват точно обратното – съществува силна връзка между пушенето и лошото психическо здраве. Как можем да си обясним това?

Когато не пушат, пушачите изпитват раздразнителност, тревожност и потиснато настроение. Те облекчават тези чувства в момента, в който запалят следващата цигара. Така се формира погрешното убеждение, че пушенето подобрява емоционалното състояние. В действителност пушенето само по себе си причинява тези емоционални проблеми. Пушачите объркват способността на цигарите да премахнат никотиновия глад с убеждението, че цигарите ги правят по-щастливи и спокойни.

Във връзка с тези открития, учени от Центъра за здраве и обществени науки, Великобритания, правят обзор на научните изследвания в тази сфера. Основна цел е да се проучи промяната в психическото здраве при пушачи, отказали се от вредния навик и резултатите да се сравнят с резултатите на участниците, които продължават да пушат.

Обзорът на 26 световни изследвания, проследяващи основното настроение на бивши пушачи в диапазона от 2 месеца до 9 години след отказване от вредния навик, показва, че както субективното качество на живот, така и стабилността в емоционалното състояние значително се повишават при бившите пушачи, в сравнение с актуалните такива.

За оценка на емоционалните характеристики са използвани стандартизирани психологически въпросници и в предвид се взимат само статистически значимите различия. Резултатите сочат, че в сравнение с пушачите, отказалите се от навика демонстрират значително по-ниски стойности по следните скали:

• Тревожност
• Смесена тревожност и депресия
• Депресия
• Ниво на дистрес

Освен това, бившите пушачи показват значително по-висока степен на удовленвореност от живота и преобладаващо позитивно настроение.

Потърсете помощ от нас за да се откажете лесно от вредния навик чрез метода IQS. Обадете ни се на 02/ 983 94 94 за да ви разкажем повече, за да си запишете час за консултация и да получите намаление на пакетната цена на услугата.