Българинът плаща почти половината пари за лечението си
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Българинът плаща почти половината пари за лечението си

Българинът плаща почти половината пари за лечението си

Работна група ще изработи концепция за надграждане на здравноосигурителния модел

Близо 44,2 % от общите разходи за здраве българинът доплаща от джоба си. В ЕС пациентите доплащат средно 26 на сто от лечението си. Тези данни изнесе председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев, цитиран от в. „Дума“.

Така през 2014 г. бюджетът на касата е бил 3,48 млрд. лв., а гражданите са дали за лечението си близо 3 млрд. лв. Годишно на глава от населението се падат по 1398 долара за здраве, докато за Австрия са 5038 долара, а средно за страните от ЕС - 3508. 

По данни на СЗО в България парите за здраве на глава от населението са над 2 пъти по-малко, отколкото в Европейския съюз.

Около 80% от средствата, които българинът доплаща за лечение, отиват за лекарства, отбелязва още всекидневникът.

В новия брой изданието отбелязва още, че Българският лекарски съюз ще настоява през 2017 г. бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да бъде увеличен поне с 200 млн. лв. Очаква се догодина разходите на институцията за лекарства да се увеличат с около 5%.

От съсловната организация искат реално остойностяване на медицинския преглед и дейностите, които се извършват от общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ. Смятат, че постепенно трябва да отпаднат лимитите в първичната и специализираната извънболнична помощ. 

Вестникът цитира изказване на д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, че предстои създаване на работна група, която да изработи концепция за надграждане на здравноосигурителния модел. Целта е да се обсъдят възможности, чрез който да не се налага на пациентите да доплащат за здравни грижи.


Реклама

Мнения

8 окт 2016 13:29

Моделът на здравна помощ не позволява оптимизиране на разходите и подобряване на качеството. Не е реалистично да се очаква добро здравеопазването при противоречиви стимули: МЗ, НЗОК и гражданите да спестяват от разходи, а лекарите и лечебните заведение да увеличават доходите си при положение, че източника на пари е един: данъколатеца. Данъкоплатецът е изваден от модела на здравеопазване и присъства само в тук-там формирани обществени съвети. Би следвало този, който дава парите да има и директен, не делегиран контрол върху тяхното изразходване и съответно да поеме и отговорност за качеството на здравната услуга. Би следвало при посещение на лекар пациентът да заплати 100% от цената и да му бъде реимбурсирана онази част, до която се е осигурил, която също може да е 100%. Така няма всички да искат да се преглеждат при професор, ще се регулират и посещенията в лечебни заведения, които не посрещат очакванията за качество на здравна услуга. Друг проблем е отсътвието на централен регистър по заболявания, престой в ечебни заведения, отсъствие от работа, демографски групи и т.н. Проблем е липсата на визия на МЗ за здравеопазване: антибиотична резистентност, популационен имунитет, качество на хранене, физическа култура, система за продължаващо образование на здравните специалисти, здравна култура на населението. Така че проблемът не е в доплащането, а за какво доплащаме.

6 окт 2016 19:29

Стряскащи данни, които показват реалното ниво на здравеопазването ни. Само с ентусиазъм и героизъм от страна на лекарите не може да се следват правилата на "добрата клинична практика". Не е добре за пациентите, не е добре за лекарите и специалистите по здравни грижи. Може ли да се прави адекватна диагностика и лечение с пари за здравеопазване, които са крайно недостатъчни???