Публикация

Вдовицата на Робин Уилямс : Загубата на паметта и неспособността да контролира тревожността си бяха опустошителни за него

За болестта, която преобрази актьора и го подтикна към фаталното решение


източник: ploshtadslaveikov.com

Две години след 11 август, 2014 г. – денят, в който нейният съпруг, любимият на милиони зрители комик Робин Уилямс сложи край на живота си, Сюзан Шнайдер Уилямс написа есе за престижното медицинско списание „Нюролоджи“, съобщава „Варайъти“.

„Пиша това есе, за да споделя нашата история с вас, специално с вас. Надеждата ми е, че тя ще ви помогне да разберете малко по-добре своите пациенти и хората близо до тях“. - пише съпругата на големи актьор

Последната трета съпруга на актьора – която се омъжва за него през октомври 2011 г. – описва мъчителната последна година от живота му. Подзаглавието „Терористът в мозъка на съпруга ми“, тя разказва за бързото натрупване на тревожни симптоми – безпокойство, загуба на паметта, халюцинации, парализа – придружаващи началния етап при болест с телца на Леви (първоначално диагностицирана като Паркинсон през 2013 г.).

Госпожа Уилямс описва подробно щетите, което заболяването е причинило на мъжа ѝ, и как то е направило невъзможно за него да контролира нарастващото усещане за тревожност и ирационалните си страхове.

„След като се запозна с резултатите от аутопсията, съдебният лекар ми посочи, че е налице висока концентрация на телца на Леви в амигдалата. Те най-вероятно са били причинителите за острата параноя и нехарактерно емоционалните му реакции. Как ми се иска да бях знаела с какво се бори той и че това не е било слабост на сърцето, духа, или характера му…“


Уилямс разказва за инцидент, в който съпругът ѝ не е бил в състояние да си спомни и един ред от репликите си по време на снимките на третата част на филма „Нощ в музея“, една от последните му екранни роли.

„Докато само три години по-рано – пише тя, – той играеше в пълен 5-месечен сезон на бродуейската продукция „Бенгалски тигър в багдадския зоопарк“, често по два пъти на ден със стотици реплики и без нито една грешка. Тази загуба на паметта и неспособността да контролира тревожността си бяха опустошителни за него.“

Двамата били женени от една година, когато опасните симптоми започнали да се проявяват.

„Понякога за дълго време той сякаш замръзваше, неспособен да помръдне… и беше много притеснен, когато излезеше от това положение. Той продължаваше да казва: „Аз просто искам да рестартирам мозъка си“.“

Уилямс, която сега е член на Борда на директорите за Американската мозъчна фондация, след като прекара последните няколко години в изследване на заболяването, което доведе съпруга ѝ до самоубийство, завършва есето си с обръщение към  невролозите, които ще го прочетат, в което им благодари за тяхната работи и опити да разберат нелечимото засега заболяване.

„Ако Робин можеше да ви срещне – завършва тя, – той би ви обикнал. Не само защото беше гений и се радваше на науката и откритията, а и защото във вашата работа щеше да намери много материал, с който да забавлява публиката.“

Източник:

Коментари