Скрининговите кампании са първа „фронтова“ линия
проф. Петър  Петров
проф. Петър Петров
Лекар
Скрининговите кампании са първа „фронтова“ линия

Скрининговите кампании са първа „фронтова“ линия

Проф. Петър Петров е началник на Клиниката по АГ на МБАЛ „Св. Мина“. Има специализации по гинекологична ендокринология, лапароскопска гинекология. От 2009 г. е председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ.

Акушер-гинекологът в доболничната помощ е, образно казано, първата фронтова линия срещу болестите. От него се изисква до втората линия, болничната помощ, да достигнат колкото може по-малко „врагове“. Как става това? Ако употребя пак военна терминология – както в тактиката се правят капани на врага така, че да бъде ударен преди първата линия, при нас това би трябвало да са скринингови, профилактични кампании, за да бъдат открити заболяванията на много ранен етап и да не стигат до хоспитализация.

Реалното състояние на нещата в момента обаче не е много добро. На първо място, остойностяването на прегледите не е адекватно на това, което се изисква от лекарите от доболничната помощ. Според нас задължително в пакета трябва да влиза мануален преглед и цитонамазка. Ултразвук, биохимия и т.н. трябва да бъдат допълнително финансирани. В момента в пакета, заплащан от НЗОК, влизат много неща, а се получават 18 лв. Пътят, по който жените попадат на преглед при специалист гинеколог, е известен – с направление от общопрактикуващия лекар. То обаче се дава, когато жената вече има оплаквания, а не за профилактичен преглед, който би трябвало да се извърши от общопрактикуващия лекар. Масовият скрининг се организира от службите по трудова медицина. Всеки работодател трябва да осигури този годишен преглед за жените, като наеме специалисти.

Все още нещата опират до здравната култура и информираността на жените, които трябва да правят гинекологичен преглед веднъж годишно. Преди години нямаше ваксина за рак на маточната шийка, нямахме лъскави болници, нямахме интернет, но имахме скрининг, който обхващаше почти всички жени. Правили са се няколко милиона цитонамазки годишно. И до 1990 г. заболеваемостта от рак на маточната шийка е 2-3 пъти по-ниска.

Така че аз апелирам – цитонамазката веднъж годишно е наложителна, тя и не струва кой знае колко и всяка жена може да си я позволи. Нека жените търсят лекар, без да имат оплаквания, да са стриктни с профилактиката, за да не им се налага да идват за лечение.

Що се отнася до моите проучвания отпреди 10 години за спецификите на раждаемостта сред ромските жени, има ясна зависимост между образованието на майките и броя на родени деца – тя е обратнопропорционална. От практиката ми в момента мога да кажа, че най-разпространеното средство за регулиране на раждаемостта сред циганското население е абортът. Масово се правят аборти. Това, разбира се, не е само при тях. Рядко се слагат спирали (обикновено след няколко аборта), за контрацептиви и презервативи изобщо и не говорим.

Проф. Петров приема в кабинета си на ул. „Дружба“ 7 с предварително записване на тел. 032/ 394 476, както и в ДКЦ 5 (по НЗОК) - също с предварително записване.

Реклама

Мнения