Публикация

Може да се предпазим от повторно образуване на камъни в бъбреците

Бъбречнокаменната болест (уролитиаза) е едно от най-разпространените урологични заболявания. При нея се образуват камъни в пикочните пътища - бъбрека, уретерите и пикочния мехур.


България попада в ендемичен регион за разпространение на уролитиазата, като у нас тя представлява около 1% от всички урологични заболявания. Данните показват, че в някои области – Рило-Родопската и Врачанска например, заболяемостта е по-висока. Това се обяснява с т. нар. външни фактори, като специфични природни условия, климат или питейна вода, които провокират образуването на камъни в пикочоотделителната система.

Съществуват и ендогенни (вътрешни) фактори, които разделяме на:

  • анатомични – заболявания на органи и системи в човешкото тяло;

  • биохимични – нарушения в състава на урината.

Най-често засегнати от уролитиазата са хора между 20 и 40 г., но при възрастни мъже тя може да бъде резултат от друго заболяване. Аденомът на простатата например е свързан със забавено елиминиране на урината и стеснение на долните пикочни пътища. Това създава трайни условия за седиментиране, кристализиране на урината и образуване на камъни в пикочния мехур.

Симптом на бъбречно-каменната болест е типичната бъбречна колика в дясната или лявата лумбална област. Болката е много силна, пациентът се изпотява, пребледнява и се нуждае от спешна помощ. Болката може да бъде придружена с гадене, повръщане, с често уриниране, парене, кръв в урината. Периодът на коликата е различен. Обикновено продължава няколко минути, спира за определено време и отново се появява. Това може да трае няколко дни, като във времето затихва.

Когато камъкът се намира в уретера, той предизвиква запушване (хидронефроза) или обструкция на бъбрека, което води до трайно нарушение в способността на органа да елиминира урината. Ако коликата, придружена с хидронефроза, не се лекува в рамките на 10-14 дни, настъпват необратими промени и увреждане на гломерулите.

Хидронефрозата е състояние, което може много лесно да се установи чрез ултразвуково изследване. След това урологът трябва да намери точната терапия за възстановяване на нормалния уринен поток от горните към долните пикочни пътища. Ако не бъдат взети мерки, могат да настъпят сериозни усложнения като увреждане на бъбречната функция или септично състояние. Урината, която се задържа в бъбрека, се инфектира, създава се условие за сепсис и може да се стигне до по-тежка оперативна намеса за отстраняване на самия бъбрек.

Пациентите с бъбречнокаменна болест трябва да минават на ехограф на всеки три-четири месеца. При необходимост се прави скенер с цветна снимка, урография, провежда се по-дългосрочно медикаментозно лечение.

В практиката си постигам много добри резултати с Реналит. Прилагането му намалява повърхностното напрежение на урината, създава условия за спонтанна елиминация на камъка и редуцира в значителна степен болките при пациентите. Препаратът има и естествен физикохимичен ефект върху урината, като допринася за поддържане на нормални стойности на нейната киселинност - между 5-6-7 pH. Тогава вече има разтворимост на кристалите на пикочната киселина и се създава възможност за тяхното изхвърляне.

Препаратът е подходящ след екстракорпорална литотрипсия или други оперативни процедури за вадене на камък от уретера и от бъбрека. Може да бъде включен като терапевтично средство наред с антибиотика или самостоятелно.

Реналит е идеално средство и за метафилактика – терапия след операция за предотвратяване на рецидив. Опитът ми показва, че пациентите го понасят много добре, достигат по-траен период на ремисия и почти не се наблюдават рецидиви.



Коментари