Здравният сектор може да бъде двигател на икономическия растеж
05.10
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Здравният сектор може да бъде двигател на икономическия растеж

Здравният сектор може да бъде двигател на икономическия растеж

София беше домакин на форум, посветен на здравеопазването

Здравният сектор категорично може да бъде ефективен двигател на българската икономика, но трябва да започне да се гледа отвъд числата. Около това мнение се обединиха участниците в здравен форум, проведен вчера в столицата. 

Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова заяви, че основният въпрос, който трябва да се дискутира, е как да се промени здравеопазвнето у нас, така че да бъде движеща сила на растежа, но изрази увеченост, че то има всички показатели да бъде такъва. „Трябва да се търси глобална дългосрочна визия и да се инвестира разумно. Ето защо смятам, че основното предизвикателство пред сектора е да изгради младо и здраво поколение”, допълни д-р Дариткова. 

Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев има само един начин здравният сектор да заработи пълноценно и да има успех и това е „да бъдем всички в една лодка и гребците да гребем в една посока”. 

Оптимистично настроена беше и Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, според която е крайно време да се смени тоналността и да се говори повече за постигнатите успехи. 

В този ред на мисли Иванка Кръстева, подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сподели успехите, които касата е постигнала, като даде за пример, че вече пациентите са обезпечени с много повече медицински изделия.

В първия панел на конференцията, озаглавен „Стратегия за развитие на здравния сектор“, участниците дискутираха как се насърчават инвестициите, инфраструктурата на здравния бизнес и лекарствената политика. 

По отношение на инвестициите Зоя Паунова отбеляза, че лидерската позиция се държи от фармацевтичната индустрия, която заделя 17% от приходите си за инвестиции и една голяма част от тях отиват за клинични проучвания. По думите й от 1 до 4 милярда евро струва създаването на един медикамент и отнема между 8 и 12 години.

Що се отнася до клиничните проучвания, представителите на „Куинтайлс – България“ д-р Иван Георгиев и д-р Зорница Чешмеджиева допълниха, че страната ни е едно от предпочитаните места за инвестиции в клинични проучвания и се нарежда на трето място в света. Също така споделиха, че от съществено значение е скоростта на регулаторния процес, тъй като това е основното нещо, от което се ръководят компаниите.

Участниците във втория панел засегнаха темата „Управление на средствата за здраве и инвестициите във фармацевтичния сектор”. Според  доц. д-р Антония Димова-Йорданова през последните една-две години харчим 4 пъти повече за здравеопазване в сравнение с 1999 г., но едновременно с това резултатите остават неудовлетворителни. Като основна причина за това доц. д-р Йорданова изведе високия процент на директни частни плащания, породени от неадекватната финансова защита. 

Гледната точка на дистрибуторите представи Томислав Живанович, регионален директор за Балканите на Phoenix. Интерес предизвикаха данните, представени от него, според които в България има най-много аптеки на глава от населението, в сравнение с други балкански държави и такива от Западна Европа. У нас броят им е 3 714 при 7,2 милиона население. За сравнение в Босна и Херцеговина при 3,9 милиона има 1 120 аптеки, а в Дания, където населението е 5,7 млн., аптеките са едва 312 на брой.

По време на форума беше обсъдена темата за преструктурирането на болничния сектор. Участниците споделиха какъв е моделът за устойчиво и модерно болнично здравеопазване, как се управляват конфликтите в лечебните заведения и какви са методите за алтернативното им разрешаване. 

Адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право, изтъкна някои от най-често срещаните причини за неблагоприятни събития в лечебните заведения. На първите места се нареждат човешкият фактор, лошата комуникация между отделните звена и управлението. Като подходящ начин за справяне с проблема адв. Шаркова посочи изграждането на центрове за управление на конфликти в или извън лечебното заведение.

Конференцията привлече повече от 150 участници, представители на здравните власти и на регулаторните органи, на международни институции, фармацевтични компании, директори на здравни заведения, лекари, хора от бизнеса, съсловни и пациентски организации и други.

Реклама

Мнения